slideshow 1 slideshow 2 slideshow 3 slideshow 4 slideshow 5 slideshow 6 slideshow 7 slideshow 8 slideshow 9 slideshow 10

Скорост на плуване и дължина на загребване

1 юли, 2005

Кратко изложение

За да увеличат скоростта си на плуване в аеробния обхват под максимума, добрите плувци увеличават своята дължина на загребване, като поддържат честотата на загребването си постоянна.

Дължината на загребването намалява, когато плувците плуват по-бързо от плувната скорост на максималното лактатно стабилно състояние, а честотата на загребването се увеличава.

Максималното лактатно стабилно състояние не само представлява физиологическо ограничение, но и биомеханична граница, отвъд която дължината на загребването се намалява.

Причините зад намалената дължина на загребването са най-вероятно мускулна умора и влошена способност за развиване на силата необходима, за да се плува на висока скорост с ниска честота на загребване.

Авторите препоръчват на треньорите да изследват дължините на загребването и физиологическите параметри при високо скорости на плуване. Плувците трябва да отделят значително време и да плуват с ниска скорост за да подобрят дължината на загребването си. Те трябва да се опитат да поддържат дължината на загребването постоянна, когато плуват с максимална аеробна скорост или по-бързо.

Източник: DekerleJ, NesiX, LefevreT, DepretzS, SidneyM, MarchandFH, PelayoP.: Параметри на загребването при плуване свободен стил и скорост на максимално лактатно стабилно състояние. Int J Sports Med. 2005 Jan-Feb;26(1):53-8.

Скорост на плуване и дължина на загребване

1. Въведение

Скоростта на плуване при хората се определя от дължината и честотата на загребване. Под дължина на загребване се разбира разстоянието, което изминава тялото по време на един цикъл на загребване. Под честота на загребването се разбира броят на циклите на загребване за една минута. (B.G. Hay: Биомеханика на плуването, кратък преглед. Техника на плуването 9:15-21 (1983).

Още през 1979 година Craigи Pendergast(MedSciSportsExerc11:278-283) показаха, че плувците могат да постигнат определена скорост на плуване чрез промяна на честотата на загребване или дължината на загребване. Те изследват плувци на разстояние 25 ярда, което не е ограничава скоростта физиологически освен при спринтовете. Craigи Pendergast(1979) заключават, че плуването на по-дълги разстояния води до повишена умора, което може да се отрази върху дължината на загребването, а оттук и върху скоростта на плуване. Качеството на плувната техника се влияе не само от биомеханични, но също и от физиологически фактори.

Dekerle и други (2005) изследват въпроса дали и как се променя дължината на загребване при разстояния по-дълги от 200 метра при прехода от аеробна под максимума скорост към максимална плувна скорост.

Dekerle и други (2005) приемат, че дължината на загребване се влошава при плувна скорост близка до максималната поради мускулна умора или липса на сила.

Бе открито, че границата, над която техниката на плуване започва да се влошава, е плувната скорост на максималното лактатно стабилно състояние (СМЛСС). СМЛСС е съвременното понятие за това, което по-рано се наричаше анаеробен праг.

2. Методи

Бяха извършени тестове с еднородни групи от единайсет добре тренирани плувци (състезатели на 100 и 200 метра). Максималната аеробна скорост бе определена в силно състезание на 400 метра. СМЛСС бе определена в четири 30-минутни теста при 75%, 80%, 85% и 90% от максималната аеробна скорост. По време на всеки тест, бяха измервани дължините на загребване, за да се определи скоростта, когато дължината на загребване започне да се скъсява.

Резултатите на един от плувците са представени (Фиг. 1 и 2). Заключенията и препоръките се основават на статистически резултати.

3. Резултати

Фигура 1 показва как концентрацията на кръвен лактат зависи от скоростта на плуване. Представеният плувец има СМЛСС при 85% от максималната му аеробна скорост (МАС).

Фигура 2 показва зависимостта на дължината на загребване (горната диаграма, дясната ос) и процентната промяна на дължината на загребване (долната диаграма, лявата ос) от скоростта на плуване.

Може да се види, че дължината на загребване на плувеца започва да се влошава по-подчертано над 85% от МАС. 85% от МАС е СМЛСС на този плувец (вижте Фигура 1).

Фигура 1

Фиг. 1. Концентрацията на кръвен лактат на даден плувец по време на четири 30-минутни теста при постоянна скорост под максимума. СМЛСС на този плувец е 85% от неговата МАС.

Фигура 2

Фиг. 2. Зависимостта между дължината на загребване (горната крива, дясната ос), процентната промяна на дължината на загребване (долната крива, лявата ос) и скоростта на плуване на даден плувец.

4. Заключение и препоръки

Най-важното откритие е, че скоростта на максималното лактатно стабилно състояние е почти много близка до скоростта  при която дължината на загребване започва да намалява по-подчертано. Това означава, че за да се плува по-бързо от личната СМЛСС се изискват по-къси дължини на загребване. Големи дължини на загребване могат единствено да се поддържат за дълъг период от време при ниски аеробни скорости.

Това наблюдение е успоредно с резултатите получени при други циклични спортни дисциплини като бягането или колоезденето, където умората налага по-високи честоти и / или по-къси крачки. Например, при 3000 метра, крачките на бегачите се скъсяват по време на последната обиколка, без промяна в скоростта на бягане. Колоездачите избират по-бърз ритъм по-време на състезания.

Авторите препоръчват треньорите да изследват дължините на загребване и физиологическите параметри при високи скорости на плуване. Плувците трябва да отделят значително време и да плуват с ниска скорост, за да подобрят дължината на загребването си. Те трябва да се опитат да поддържат дължината на загребването постоянна, когато плуват с максимална аеробна скорост или по-бързо.

Автор: Felix Gmunder
Източник: SVL

БФПС

Българска федерация по плувни спортове

БЧК

Български червен кръст

Реклама

Вашата реклама

Theme by Danetsoft and Danang Probo Sayekti inspired by Maksimer