slideshow 1 slideshow 2 slideshow 3 slideshow 4 slideshow 5 slideshow 6 slideshow 7 slideshow 8 slideshow 9 slideshow 10

Състезателни костюми 2008 – déjà vu

Brent S. Rushall, Ph.D.,R.Psy.
San DiegoState University

1. Въведение

2. Трябва да е от състезателния костюм, но дали е така?
            - Хората вярват

3. Коя наука?

4. Простата наука може да бъде ценна
            - Разказ за пингвините
            - Някои от твърденията на Speedo
            - Примери за евентуални грешки
            - Коя наука?

5. Най-новият състезателен костюм Speedo LZR Racer

6. Психологически фактори
            - Отрицателно и позитивно мислене
            - Предвиждане за отрицателна самоизява

7. Други фактори
            - Подобрение в плувното представяне
            - Допълнително усложнение
            - Цената на участието
            - Важна е марката, а не костюма

8. Заключение
            - А оттук накъде?
            - Отговорността на FINA

9. Бележки под линия

10. Отпратки

 

1. Въведение

Пускането на ново поколение състезателни костюми от няколко производители за плувците на Олимпийските квалификации и игри предизвика много по-големи дебати и вълнение, отколкото появата на първоначалните модели в началото на века. Тази част на SwimmingScienceJournalразказва за това, което се случи при появата на състезателните костюми преди 2008 година, и се фокусира предимно върху продуктите на Speedo. Правят се заключения за състезателните костюми от 2008 година.

Обаче, настоящата реакция на плувците, медиите, длъжностните лица в плуването и хора, които се интересуват от състезателните костюми и спорта, доведе до нечувано отразяване, жестока пропаганда и изказване на убеждения, които не се основават на факти. Като разбираме какво се случва и се бе случило по отношение на състезателните костюми, и по-специално действията на Speedo, трябва да разгледаме настоящия феномен в перспектива.

Общественото убеждение е, че най-новият (и предишните) състезателни костюми подобряват представянето. Вярва се, че носенето на състезателен костюм, като Speedo LZR Racer, позволява на плувците да дават по-добри времена, отколкото, ако плуваха без него. Що се отнася до причина и следствие, подобни доказателства трябва да бъдат публикувани в рецензирано (научно) издание и да бъдат подложени на няколко тестувания. Твърдения на експерти или доволни потребители не се приемат като ефективни доказателства.

Голяма част от съдържанието на тази статия е в противоборство с хитро скалъпената догма на производителите на състезателни костюми. Много ще открият, че оценките и заключенията на статията са в противоречие със собствените им разбирания. Обаче, когато човек вземе под внимание популярността на темата за представянето на елитните плувци, честотата на публикуване на принципите около темата за състезателните костюми особено от медии, които са далече от този спорт, и масовото истерично приемане на необосновани принципи, които се изказват и представят почти всекидневно по отношение на плувното оборудване, тогава дисхармонията е разбираема. Формирането на общественото убеждение, най-често чрез хитра употреба на пропаганда и маркетинг, може да накара незнаещите хора да приемат почти всяко „убеждение” и често приемат, че „убеждението” е истина. Следователно, тази статия се основава на доказателства и нейните заключения ще се сблъскат с убежденията, които не са базирани на доказателства. Тук се предоставят аргументи за отстояване на твърденията, а не предположения и спекулации за истинския свят на плуването и плувните костюми. Надяваме се, че фактите най-накрая ще победят и мнението на читателите ще се промени заради научната основа, която се прилага и служи като база за представените тук доказателства.

2. Трябва да е от състезателния костюм, но дали е така?

„Доказа се. През двата месеца след пускането на Пекинския костюм или LZR Racer през февруари, плуващите с него подобриха изумително 37 световни рекорда” (Parnell, 2008).

Не минаваше и ден без някой журналист или уебсайт да не величае изключителните и превъзхождащи качества на състезателния костюм Speedo LZR Racer. Той бе провъзгласен като технологически пробив. Суперлативите бяха толкова велики, качествата и приписваните му свойства така чудотворни за плувците, а и твърденията толкова впечатляващи, че човек остава с впечатлението, че ако костюмът се хвърли в басейна той сам ще подобри световен рекорд. Плувците, тяхната тренираност и треньорите им минаха на заден план спрямо това прието и търсено средство.

Може ли да има и други причини за това необичайно отразяване? Поне няколко възможни фактора трябва да се вземат под внимание.

Маркетингът. Този автор признава безпрекословно най-брилянтната маркетингова стратегия и осъществяването й за състезателния костюм LZRRacer. Както ще бъде обяснено по-долу, Speedo оповестява догмата като пропаганда по поразително ефективен и впечатляващ начин. Другите производители бяха изненадани от интензивността и успеха на маркетинговия плана на Speedo.

В социално психологическата сфера е добре известно, че убежденията ще се приемат като факти, ако имат следните характеристики.

- Уважавани личности, които да гарантират за ползата от продукта.
- Широко и често разпространяване и повтаряне на твърденията в „уважавани” медии.
- Част от обществото, която открито се опитва да достигне качествата и ефективността на продукта.

Би било полезно да анализираме тези фактори и да видим дали са приложими към маркетинговата стратегия на Speedo за LZR Racer.

Кой, защо и какво „казват”. От 2000 година насам, Speedo увеличава броя на силните национални отбори по плуване и най-добрите световни плувци като ги правят част от спонсорираните от фирмата атлети. Договорните отношения с тези отбори и плувци не са известни, но е очевидно, че те съдържат клаузи да се рекламират продуктите на Speedo и да се говори само положителни неща за тях (т. е. да се представи Speedo по най-добрия начин). Тъй като на Олимпийските игри през 2000 година по-голямата част от златните медали не бяха спечелени от плувци с цял състезателен костюм (вижте предишната статия), от тогава все повече шампиони и успешни атлети бяха задължение да носят Speedo по време на състезания. Днес е общоприето, че по-голямата част от най-добрите плувци в света (и повечето са тези, които чупят световните рекорди) са представители на Speedo.

Когато по-голямата част от състезатели поставящи световни рекорди са задължени да носят Speedo, тогава не е и изненадващ и факта, че повечето от новите световни рекорди са поставени от плувци със състезателни костюми на Speedo. За разлика от мнимото разработване на LZR Racer, разбирането на тази скалъпена ситуация не изисква да си гений („rocket scince” – игра на думи за връзката между Speedo и NASA). Простият факт, че ако по-голямата част от състезателите способни да подобрят световен рекорд имат договор да носят състезателен костюм Speedo, то те ще носят този костюм, когато чупят световни рекорди. Тази проста връзка, а тя не е нещо повече от връзка, изглежда убягва при слабото аналитично мислене на световните спортни репортери и журналистите от спортните колонки.

В цитата от началото на тази част, изводът, че състезателния костюм Speedo LZR Racer е причината за световните рекорди се съдържа в думите „плуващите с него подобриха изумително 37 световни рекорда”. Това, което е убягнало на много е, че това изявление е в резултат от същия феномен, който е дал началото за суеверия – причинно-следствено отношение приписано към дадено събитие, което се свързва с резултата. Вероятно същите плувци щяха да подобрят световните рекорди без състезателния костюм LZR Racer. Например, Libby Trickett (тя се споменава и е представена няколко пъти в тази статия) беше първата жена, която слезе под 53 секунди при 100 метра свободен стил миналата година на Duel in the Pool в Сидни. Това беше постигнато без LZR Racer. След една година тренировки и на състезание от изключителна значимост, тя подобри постижението си с 0,11 секунди. Тази разлика може да се обясни с други фактори, а не че е носела състезателен костюм LZR Racer.

От плувците и треньорите, които имат договор със Speedo се изисква те да представят продуктите на фирмата по различни начини. Не е учудващо, че всички те говорят със суперлативи за LZR Racer. Ако не го правят, това би им коствало много в личен и обществен план. Също така, днес тийнейджърите не познават друго освен състезателните костюми по време на състезанията. Много малка част, ако има изобщо такава, са се състезавали с костюм тип „слип” и при напълно обръснато тяло. Следователно, не могат правилно да преценят днешните състезателни костюми. Те ще допускат, без да подлагат на съмнение, че състезателните костюми са нещо традиционно и най-доброто за състезания. Поради това ограничение в опита им, те не са хората, чието мнение трябва да се взема под внимание.

Така, много уважавани плувци и треньори (и учение) безсрамно подкрепят LZR Racer. Тяхното поведение като подставени лица (представители) за продуктите на Speedo служи единствено да се променят убежденията на потенциалните клиенти докато истината и точността на изказванията им остава неоспорвана (тази статия ще постави под съмнение много от преписваните качества на последния модел състезателен костюм на Speedo). Работата на Speedo по изграждането на един изключително успешен отбор от вече доказали се плувци дава началото на суеверието, че LZR Racer е причината за световните рекорди. Вярващото на всичко общество с охота приема думите на елитните плувци и треньорите и следва тяхното застъпничество за продуктите на Speedo. Последователството от този тип не е нищо друго освен един аспект на стадния инстинкт на социалните животни.

Степента, до която Speedo са проникнали в треньорските редици на националните отбори, за да разпространяват своята пропаганда е по-голяма, отколкото повечето хора си представят. Едно национално треньорско списание има договор да публикува веднъж годишно статия на Speedo, което не е нещо повече от прикрита реклама вмъкната сред полезните за треньорите статии. Кога ще се появи тази статия зависи от Speedo. В същата тази организация, членовете на борда са платени представители на Speedo и имат силата, и те я използват, да цензурират критиките на спонсора им. Резултатът от това вмешателство е, че треньорската организация не е в състояние да разпространи информация, която може да бъде с основание критична по отношение на производителя на състезателни костюми, а в този случай това е Speedo.

Неуместната / неефективната / безотговорната роля на медиите. Медиите във всичките им форма са сръчно използвани, за да рекламират твърденията на Speedo. Непреодолимото мнозинство от медиите повтарят и разпространяват факти и измислици по отношение на LZR Racer. Например, Parnell (2008), в една чиста рекламна статия в AustralianMagazine, казва:

Новият, напълно законен, състезателен костюм – произведение на изкуството – е определено подпомагащ представянето на плувеца и наистина може да помогне за спечелването на златен медал. И наистина се доказа.

Скандалните твърдения и пренаписването на историята (както направи Parnell, когато говори за Олимпийското плуване от 1992 година насам подчертано повлиян от продуктите на Speedo като причини за постигнатите резултати) не са сред стандартите на отговорния репортаж или реклама. Както се обяснява по-долу, много от твърденията на Speedo трябва да бъдат безпристрастно потвърдени, както и да отразяват фактическата действителност по отношение на качествата на техните продукти. Друга недомислица на този автор на темата за производството на състезателните костюми е твърдението, че продуктите са разработени от учени – неуместен подбор на думи, защото отличителните черти на науката са че тя трябва да бъде публично показана, за да бъде безпристрастна, да може да се види и да се измери. Това не се е случило с нито един състезателен костюм на нито един производител. Основното изискване за реклама е, че тя трябва да отговаря на следното:

Рекламодателите трябва да представят верни твърдения и да доказват всички обективни твърдения. Тези правила разбира се важат за рекламодатели използващи традиционни медии, както и за онези, които рекламират своите продукти и услуги чрез Интернет, телефон, email или чрез каквито и да е други медии (Федерална търговска комисия, 2000).

Съучастничеството, което съществува между производителите на състезателни костюми и медиите, уж че медиите имат някаква сензационна история, служи за непрекъснатото и честото повтаряне на твърдения, които са убеждения и не са базирани на доказателства. За съжаление, ако човек говори / чете / мисли за дадено твърдение достатъчно често, то той / тя ще започне да вярва в това твърдение. Това е основната процедура на пропагандните системи, които са довели до неоспорвани религиозни вярвания, социални движения (като Нацизъм и Комунизъм – както и за всяка политическа система) временни тенденции (като змийското масло – лек за всичко) и секти (които действат извън рамките на законите а дадена държава). Така е и при състезателните костюми, и по-специално при LZR Racer. Почти без изключения, хората, националните организации и отделните личности вярват, че той има сили / качества, които ще накарат плувеца да плува по-бързо от всякога. И така, повторението на това колко много световни рекорда са били поставени с LZR Racer даде началото на едно общо, но много съмнително убеждение. Този краен резултат е очевидният провал на медиите ефективно да оценят това, което те представят за истина. Провалът е безотговорен.

Рекламата на Parnell е добър пример за манипулиране на медиите от една корпорация. Тя и много други преди и след нея трябва да се приемат със съмнение. Основните използвани градивни съставки са ненаучните трикове на:

- Позоваване на авторитетни личности. Това е методът на догмата и обикновено назовава и интервюира образовани хора („учени”) които поддържат същите убеждения.
- Методът на Кабинетно теоретизиране. Това включва замяната на експериментите или поне доказателствата с разсъждения (общи и индивидуални). Това се демонстрира често при репортажи и дискусии за състезателните костюми.

„Учени” са включени в сферата позоваване на авторитетни личности. Parnellпозволява на хора, които е интервюирал, да бъдат назовавани учени, когато те не действат в тази си длъжност за Speedo. Те просто са служители преценени от Speedo, че притежават желания ценз. Ролята на служители и учените ясно се различава. На служител се плаща (с надеждата) да свърши работа, резултатите, от която са собственост на спонсора (в този случай Speedo). Няма обществен доклад, подробно изследване, оценка или представяне на данните от извършената работа. За съжаление, хора занимаващи се с изследователска дейност е обществени институции не знаят за тази разлика. И все пак, това е още едно забележително постижение на Speedo да могат да използват служителите и физическите ресурси на обществени институции (т. е. Австралийският спортен институт, Университетът на Отаго). Човек трябва да се надява, че Speedo плаща за услугите и ресурсите на тези институции. Но тук не трябва да се губи основната позиция. Parnell прикрива своите репортажи с рекламни трикове, за да накара хората да вярват, че истинската наука е прилагана при разработването на LZR Racer.

Репортажът на Parnell, както се случва с повечето репортажи за LZR Racer, единствено разказва добри събития. Читателят не можа да прочете статията бе да остане с впечатлението, че състезателният костюм на Speedo е в основата на подобрените представяния и по-специално в поставянето на световните рекорди. Обаче, не всички участия с това „чудо” на техниката се увенчават с подобряване на рекорди.

На състезанието Telstra Grand Prix в Канбера, Австралия през юни, Libby Trickett (световната рекордьорка на 100 метра свободен стил в 50 м басейн) в събота, 26 април, подобри световния рекорд в 25 м басейн в дисциплината 100 метра бътерфлай, като плуваше с LZR Racer. Това плуване е включено в 37-те световни рекорда от Sean Parnell. В неделя, 27 април, отново с LZR Racer, тя бе победена от Angie Bainbrdge в коронната си дисциплина 100 метра свободен стил макар и в малък басейн. Грешно е човек да приписва световния рекорд на качествата и ползите от LZR Racer без също да поеме отговорност за „провала” на Libby Trickett на следващия ден и да препише това на костюма. Отразяването и свързването на костюма с успеха е подозрително, защото това не показва цялата картина на плувното представяне свързано със състезателния костюм LZR Racer. За съжаление, това изопачаване се повтаря много пъти като създава у наивните читатели убеждението, че LZR се свързва единствено с успеха в плуването. По правилно е да се вярва, че носенето на високотехнологичен състезателен костюм при състезания по плуване също може да доведе до представяне на средно или дори под средното ниво както това, че той води до подобрение при отделния плувец.

Жалбите на конкуренцията. В една очевидна форма на обратната психология, когато конкурентни производители се оплакват от „предимствата” на Speedo (например Dillman, 2008) свидетелите утвърждават своите убеждения за качествата и ползите от продуктите на Speedo. Допълнителното внимание от страна на медиите към всички конфликти и оплаквания допълнително подсилва убежденията на наблюдателите. Ефектът от оплакванията и критиките на конкуренцията относно продуктите на Speedo поставя конкурентните фирми между чука и наковалнята.

Има варианти за конкуренцията да компенсират първоначалното и продължаващо превъзходство на позициите на Speedo в плувния бизнес. Те могат да спонсорират сравнително изследване в наистина научна среда и да поемат риска, че техните продукти могат да се окажат по-некачествени или че един или повече продукти са неефективни. Могат да се насочат към друг сегмент от плувното общество. След като Speedo ефективно обградило елита на плуването, вероятно елитните възрастови групи или треньорите могат по-лесно да се привлекат. Действителната стратегия да се противодейства на Speedo е в сферата на маркетинговите групи. Тя няма да бъде ефективна, ако настоящия свадлив и отрицателен фурор продължи. Всеки производител, който се оплаква от Speedo ще се изправи пред риска да се установи, че костюмът му може да е по-слаб в сравнение с този на Speedo.

Маркетинговата стратегия на Speedo е уловила вниманието на любителите и поддръжниците на плуването. Тя е получила одобрението на героите и героините в плуването; получила е огромно количество сляпо-вярващи и поддържащи медии, които продължават да разпространяват пропагандата на компанията; и е предизвикала гнева на конкуренцията, което допълнително подсилва догмата. Това много ефективно маркетингово упражнение заслужава подробно изследване и ревностно подражание защото е изключително успешно.

Освен отличните постижения на Speedo в арените на маркетинга и пропагандата, все още е важно да се установи истината за състезателните костюми и плувното представяне. Следващите части на тази статия се опитват да направят това.

            - Хората вярват

Защо хората наистина вярват на догмата и пропагандата? Това е характерна черта на човека, която е повтаряла в миналото и до наши дни в приемането на религиозна и политическа догма и най-често хитрините на рекламния бизнес. Приемането на догмата на производител на плувни костюми е подобна проява. Christopher Hitchens коментира тази характерна черта както следва:

„Не е снобско да забележиш начина, по който хората показват своята наивност и стадния си инстинкт, както и желанието си, или вероятно своята нужда, да бъдат лековерни и да бъдат заблуждавани. Това е стар проблем. Доверчивостта може да е форма на невинност и дори безобидна сама по себе си, но тя предоставя голяма възможност на злонамерените и хитрите да се възползват от своите братя и сестри и по този начин от една от най-уязвимите черти на човешката природа”. (стр. 160-161)

Желанието на хората просто да приемат това, което не е било доказано се появява често. Значимостта на доказателствата се признава само понякога. Къде би боло човечеството днес, ако производителите на лекарства не се задължаваха да демонстрират безпристрастно и многократно, че техните продукти имат определени свойства без вредни странични ефектни? Човек може да си представи последиците, ако всяка форма на „змийско масло” можеше да се рекламира без ограничения. От друга страна убеждението, че състезателните костюми подпомагат представянето, при липсата каквото и да е безпристрастно доказателство, се приема от масите в плуването.

В сферата от нова информация за безброй теми изглежда карат обществото да търси по-малко доказателства за твърденията. Хитрото представяне на измамливи реклами е едно от най-коварните постижения на Информационната ера.  Този феномен е преобладаващ в сферата на състезателните костюми в плуването.

В спорта, ролята на спортната наука е приета като важна за спортния успех, макар че никога не е била убедително представена като важна. Когато даден продукт свързан с важна дейност и е обвит в духа на науката и „учени” обсъждат „своята” наука, благоразположеното общество вярва на тези новосъздадени авторитети и следва рекламното съобщение. Така се случи и със състезателните костюми от второ поколение. Медиите пишат за тях и приказката около басейните е, че сериозните състезатели трябва да ги притежават.

Сега е моментът да седнем и да разгледаме доказателствата и действията включени в маркетинга / рекламата на състезателните костюми.

3. Коя наука?

Speedo и други производители твърдят, че структурата и материалите на техните „fastskin” (1) костюми са на научна основа. При състезателните костюми от първо поколение (2000 – 2008), беше изключително трудно да се получи заявеното научно доказателство поради евентуално разкриване на защитените с патент изключителни производствени и технологични данни. Това не позволи да се извършат безпристрастни научни изследвания на „научното” в тези технологии. Също така беше трудно да се намерят мостри на костюми, върху които да се проведат сериозни научни анализи. В най-добрия случай, учените трябваше да си сътрудничат с плувци, на които им бяха предоставени костюми и да извършат тестовете с тях (вижте предишните статии). Резултатите от безпристрастни изследвания представиха противоречиви данни, които водят до заключението, че повечето предположения в основата на твърденията на производителите относно състезателните костюми са били изопачени и вероятно неоснователни (2). Въвеждането на целия състезателен костюм през 2000 година не доведе до каквито и да е предимства при плувното представяне (Stager, Skube, Tanner, Winston & Moris, 2001). Ако съществуваха очакваните всеобщи предимства, щеше да е и налице подобряване на плувните времена при всички дисциплини. Ежегодните изявления, че продуктите притежават допълнителни и още по-големи предимства при представянето не бяха подкрепени с доказателства и резултати в самото представяне. Маркетинговите твърдения на производителите изглежда бяха по-скоро догма, отколкото доказани факти.

С течение на времето, слуховете и фактите около „науката”, която съпътства разработването на състезателните костюми излезе наяве. Уверено се съобщаваше, че формата на костюмите на Speedo се е основавала на структурата на два модела, мъжки и женски. Нелогично и ненаучно е да се обобщават резултати получени на база полово-специфични данни и да се прилагат към по-голяма група от хора с полово-специфични особености. Обаче, това явно е случаят с първото поколение състезателни костюми на Speedo.

От науката се очаква да бъде обществено дело. Тя също трябва да бъде безпристрастна, надеждна, точна и да има някаква външна закономерност, за да се отнесе към по-големи групи от хора и / или феномени. Манията по състезателните костюми в плуването явно в по-голямата си част е истеричен отговор на масите към хитро представената пропаганда. Това е забележителен пример за реклама на продукти без да се носи отговорност за каквито и да е твърдения.

Има няколко публикувани изследвания на състезателни костюми. Обаче, макара, че се използват състезателни костюми това не означава, че изследователската среда е подходяща за приемане използването им при състезателни условия. Изследванията често измерват различни фактори, които са свързани и несвързани със състезателното плувно представяне. Следва обобщение на по-характерните изследователски фактори и резултати.

Представяне. Изследвания са извършени само със състезателни костюми от първо поколение.

- Няма първоначално общо влияние на състезателните костюми върху представянето на елитни плувци при представянето им през 2000 година (Stager и други, 2001).
- Smith, Molloyи Pascoe(2003) доказват, че състезателните костюми са безполезни при състезателите по плуване от мъжки пол.
- Roberts, Kamel, Hedrick, McLean и Sharp (2003) не откриват никакви предимства в представянето при носенето на състезателните костюми в сравнение със стандартните бански костюми при необръснати плувци.
- Matsunami и Taimura (2007) доказват, че състезателните костюми не предлагат никакви предимства при представянето в състезание пред традиционните бански костюми.
- Chatard и Wilson (2008) съобщават за реални предимства в представянето при носенето на цели състезателни костюми от различни производители, когато се сравняват със стандартните бански костюми при необръснати плувци. Обаче, приблизително едно от веки пет представяния със състезателен костюм е било по-лошо от представянето с традиционен бански костюм.

Единствено последната публикация съобщава за някакво подобрение в представянето. Едно от пет изследвания показва предимства от тази екипировка, което едва ли е потвърждение. Би било благоразумно да бъдем скептични към всякакви твърдения, че състезателните костюми като цяло подобряват представянето. В най-добрия случай, няколко плувци биха могли да извлекат някакво предимство.

Енергийни и физиологически ефекти. Спестяването на енергия при носенето на състезателни костюми би могло да се разбере като предимство в плувното представяне. Правят се догадки, че изразходването на по-малко енергия се превръща в подобряване на представянето. Обаче, има съмнителни резултати за това дали енергийните / физиологическите предимства са в резултат на състезателния костюм. За съжаление, изследванията, които използват контролна / сравнителна група са използвали стандартни бански костюми носени от необръснати плувци. Всеобщо се признава, че необръснати плувци в стандартни бански костюми се представят най-бавно и с ниска икономия на енергия.

- Най-голямото спестяване на енергия е представено в изследване, където се сравняват необръснати и обръснати мъже плувци. (Sharp & Costill, 1989). Повечето изследвания със сравняване между състезателни и стандартни костюми докладват за енергийни / физиологически предимства, но в диапазон по-малък от 50% от това, което е постигнато при изследването с обръснатите плувци.
- Starling, Costill, Trappe, Jozsi и Goodpaster (1995) докладват, че специално проектиран костюм за тялото намалява енергийното изразходване при плуването в сравнение със стандартен състезателен костюм при необръснати плувци. Консумацията на кислород и лактатът са били значително по-ниски по време на тестовете със специално проектирания костюм отколкото при тестовете със стандартен костюм. Пулсът не се променя при двата костюма.
- Robertsи други (2003) докладва за липсата на физиологически предимства при носенето на състезателен костюм.
- Smithи други (2003) показва, че няма разлика в консумацията на кислород при плуване със състезателен костюм и стандартен костюм на 400 ярда.
- Matsunamiи Taimura(2007) докладват за липсата на разлика във физиологическото състояние при плуване с традиционен женски бански костюм и състезателен костюм от врата до глезените.
- Chatardи Wilson(2008) докладват за по-ниски стойности на енергиен разход, усещане за напрягане и концентрация на кръвен лактат при цял и от кръста до глезените костюм в сравнение с нормален костюм при плуване във воден канал със скорост по-ниска от максималната.

Само едно от четири изследвания със състезателни костюми докладват за енергийна и физиологическа ефективност. Би било недостоверно да твърдим, че има някакви предимства като положителен резултат от носенето на състезателен костюм.

Плаваемост. Ако плаваемостта се подобряваше при употреба на състезателен костюм, енергийният разход за поддържане на обтекаемо положение на тялото щеше да бъде по-малък, отколкото при традиционния (неплаващ) бански костюм. Доказателствата по отношение на плаваемостта и предимствата й са съмнителни.

- Benjanuvatra, Dawson, Blanksbyи Elliott(2002) докладват, че целите състезателни костюми не осигуряват допълнителна плаваемост при плъзгане и ритане по време на теглене.
- Henrich (2003) докладва, че марки състезателни костюми (Аdidas, Arena и Nike) осигуряват подобрение при представянето поради добавена плаваемост. Има допълнителна сила на плаваемост за една минута при повечето костюми, като тази сила намалява с времето, тъй като костюма се „намокря” (започва да поема вода).
- Chatardи Wilson(2008) докладват за отсъствието на ефект на плаваемост при петима производители на състезателни костюми.

Изглежда, че плаваемостта не е постоянна характерна черта даваща предимство при състезателните костюми. Обаче, тъй като костюма започва да се мокри при употреба, тази характерна черта, ако съществува, би изчезнала. Поради това зависещо от времето свойство, по-вероятно е плаваемостта да окаже влияние при късите, отколкото при дългите разстояния.

Пасивно съпротивление. Пасивното съпротивление обикновено се изчислява, като се тегли неподвижен плувец легнал по корем във водата. Понякога се използва воден канал, където плувецът запазва неподвижното си положение. Пасивното съпротивление е незначителна сила при състезателното плуване. Когато съпротивлението се измерва чрез теглене с въже, единствено се определя профилното съпротивление (фронталното). Това ще доведе до откриването на по-ниско съпротивление на повърхността и по-високо съпротивление под водата (jiskoot & Clarys, 1988). Но това няма да е същият резултат, който би се получил при активно плуване. Значението на пасивното съпротивление, обикновено получено от неподвижно плаващо положение на тялото по корем, се намалява когато плувецът извършва вълнообразни движения с тялото си (както при бътерфлай и бруст), или завърта тялото си по хоризонталната (надлъжната) ос (както е при свободен стил и гръб). Да се правят обобщения от измерване на пасивното съпротивление и да се прилагат към сложно състезателно плуване е в най-добрия случай подозрително действие. (Съветваме читателите да бъдат предпазливи, когато четат за намаляването на пасивното съпротивление като много важна стратегия при продажбите на всякакъв вид бански костюми.)

- Van Manen и Rijken (1975) теглят една плувкиня, когато е гола и когато носи цял костюм. Количеството намалено пасивно съпротивление с костюма е било 9%.
- Benjanuvatraи други (2002) откриват, че целият състезателен костюм създава по-малко общо хидродинамично съпротивление, отколкото нормален бански костюм при теглене в положение на плъзгане и положение за ритане.
- Smithи други (2003) не откриват никакво намаляване на силата, когато теглят плувци със състезателни костюми, в сравнение с плувци в нормални бански костюми.
- Mollendorf, Termin, Oppenheimи Pendergast(2004) откриват, че по време на теглене, намалението на съпротивлението варира в зависимост от дизайна на състезателния костюм (целият в общи линии се е представил най-добре). Най-лошото представяне е било при необръснати плувци в традиционните бански тип слипове.
- Chatard и Wilson (2008) докладват за значително намаление на пасивното съпротивление при цели и от кръста до глезените състезателни костюми в сравнение със стандартните костюми при теглене във воден канал.

Активно съпротивление. Изследването на плувците при постоянно плъзгане дава данни за пасивното съпротивление. Тестовете при плувци, които плуват даден стил ни дават по-реалистична оценка за съпротивителните сили (Toussaint, Hollander, van den Berg & Vorontsov, 2000; vanderVaart, Savelberg, deGroot, Hollander, Toussaint, & vanIngenSchenau, 1987). Това измерване се нарича „активно съпротивление”. Активното съпротивление трудно се определя, защото силите, които действат върху плувеца трябва да се измерят без да се наруши естественото плувно движение. Досега не е открит точен начин да се направи това. Обаче, методът използван от Toussaint и други (2000) се смята, че предоставя много добра оценка на активното съпротивление. За да се измери влиянието на активното съпротивление, плувците трябва да бъдат постоянни в техниката и усилието, когато плуват с и без състезателен костюм. Изчисляването на съпротивителните сили е по-полезно като се използва тази процедура, отколкото измерването на пасивното съпротивление.

- Toussaint, Truijens, Elzinga, vandeVen, deBest, Snabel, и deGroot(2002) използват система MAD, за да измерят активното съпротивление. Няма значително намаляване на съпротивлението при носенето на костюм Speedo Fastskin. Резултатите опровергават твърденията на производителя за намаляване на съпротивлението с 7,5%.

Обръсната и необръсната кожа. Всички изследвания, при които се сравняват стандартните / традиционни бански костюми със състезателните костюми са били извършени с необръснати плувци. Вероятно най-приложимите данни в изследването на Chatard и Wilson (2008) са заровени в една от таблиците и не са обсъждани. Там се съобщава за изследване на Sharp и Costill (1989), което показва, че намаляването на разхода на енергията при плуване с обръснато тяло е два пъти по-голямо, отколкото докладваното от Chatard и Wilson както за цял така и за половин състезателен костюм. Както и че бръсненето има положителен ефект при всички състезатели. Носенето на състезателен костюм изисква приспособяване, не гарантира подобряване в представянето и има различен ефект при различните плувци. Въпреки докладваните предимства при различни фактори на експерименталните костюми, тези предимства са приложими само при необръснати плувци със стандартни костюми. По-вероятно е състезателните костюми да нямат толкова предимства както плуването в обръснато състояние, защото няма публикувано изследване, където да се покаже, че състезателните костюми се доближават до постоянното спестяване на енергия при плуването в обръснато състояние. Осланяйки се на едно изследване (Sharp и Costill) като доказателство в полза на обръснатата кожа може да изглежда съмнително, но постоянността и степента на ефективност на това състояние при всички плувци оправда подкрепата му. Състезателните костюми не се доближават до тези качества. Съвременната намеса на производителите да подписват договори и да плащат на плувци и отбори, за да носят техните продукти отхвърля възможността да се оценят характерните черти при представянето на различните костюми в шампионатите и състезанията. Може да се окаже, че представянето на съвременните плувци е под оптималното, защото състезателните костюми нямат такива предимства във водата по време на състезания, когато се сравняват с плуване в обръснато състояние и в традиционен бански костюм (твърдение, често изказвано от Alexandre Popov). Този автор предлага хипотезата, че най-доброто състояние за плуване при състезания е с максимално обръсната кожа. Тази възможност се разглежда по-долу.

Твърдението, че обръснатата кожа ефективната повърхност за плуване се подкрепя от факта, че някои изключителни представяния са направени от плувци носещи вариантите на Speedo LZR Racer, които най-малко покриват тялото – при мъжете вариант от кръста го коленете, а при жените вариант с отворен гръб и дължина до коленете. В тези случаи, плувците имат повече открита, отколкото покрита кожа. Човек може да твърди, че световните рекорди и най-добрите представяния не зависят от вида (т. е. съотношението на покритата кожа) на костюма – като единственото общо между тях е търговската марка.

В общи линии, изследванията на състезателните костюми от първо поколение неблагоприятни по отношение на твърденията на производителите. Жалко е, че толкова много плувци бяха купени и въвлечени в недостоверната пропаганда за непотвърдени предимства при представянето свързани с тази форма на невзрачно оборудване.

Състезателните костюми от второ поколение, официално оповестени чрез представянето на Speedo LZR Racer, отново подбудиха спора около ефективността им. Фантастични твърдения бяха направени от страна на производителя, медиите и плувците. Свързването на производителя с учените на NASA изглежда като достатъчно, за да се повлияе на мнението на много, че най-новите състезателни костюми са действителност научен продукт. Обаче, няма публикуване изследвания, които да включват състезателни костюми от второ поколение (т. е. след 2007).

„Науката” на NASA не бе предоставена на обществото или равнопоставени форуми за оценка. Като се основава на историята на „науката” на Speedo по отношение на първото поколение състезателни костюми, човек трябва да бъде скептичен към твърденията за научната разработка на този най-нов продукт. Незабавен интерес се провокира от връзката с NASA. Изглежда, че NASA главно се интересува от представянето на неподвижни обекти (като крила, ракети) в динамични среди (различни или постоянно променящи се среди като атмосферен въздух). Понякога, учените на NASA се осмеляват да отидат отвъд своите изследователски среди и дават мнения относно това, което може да е на научна основа или да са включени механични фактори в спорта (като защо въртяща се топка за бейзбол описва крива в полета си (3)). Към момента не е известно какви са намеренията на NASA по отношение на състезателното плуване. Всяка връзка би изглеждала далечна и / или спекулативна.

За да се разбере плуването, моделът на NASA е вероятно да се окаже неподходящ. Плуването значително се различава от ракетите, неподвижните крила и други твърди обекти в полет в атмосферата. То включва динамичен плувец, постоянно променящ се несиметричен обект, който се движи във фиксирана среда (при всички намерения и предположения, водата в състезателен басейн не се предполага да се движи). Скоростите и динамиките на движението на обекти в плуването значително се различават от повечето други дейности, които включват движение сред флуиди. За да се разбере механиката на динамични обекти, които се движат във флуид, по отношение на плуването е по-подходящо да се изучава движенията на пингвините и тюлените, които се придвижват напред с предните си крайници както е и плувците. До известна степен, полярните мечки и азиатските слонове, когато плуват, също хвърлят светлина върху подходящата механика за хората де се придвижват във водата. Както и фактори като покритие на тялото, което може да забави придвижването се разбират най-добре при изучаването на подобни животни. Обаче, често сравняваните риби задвижвани от опашките си са по-неуместни при изучаването на придвижването на човек във вода.

Разликата тук е, че изследователските методи на и „оборудването” NASA вероятно не са толкова приложими за разбирането на плуването, докато наблюдаването на пингвините, тюлените и други предлага по приложими и интересни възможности.

 4. Простата наука може да бъде ценна

(Обсъждането на науката тук е ограничено. Много други аспекти на плуването и плувното оборудване са били дискутирани на други места в това списание (вижте предишните статии в списанието).) Изучаването на създания, които сами се придвижват във водата с предните си крайници може да представи информация и да предостави наблюдения, които са значими за разбирането на плуването и ролята на покритието при плувците. В тази чест ще се разгледат някои то тези феномени, особено онези, които са свързани с естествените (като кожата) и неестествените (като състезателния костюм) повърхности при състезателното плуване. Обсъдените феномени ще бъдат ограничени до тези, които могат да се наблюдават с невъоръжено око.

- Разказ за пингвините

Когато обект се движи естествено във флуид (като вода), флуидът се обтича около него като следва формата му. Когато се променят естествените условия, флуидът се отделя от формата и се създава турбулентен поток. Това, което определя дали се следва дадена форма е формата / контурите на обекта, естеството на повърхността на обекта и скоростта на обекта. Това се илюстрира най-добре като се наблюдават различните аспекти на плуването на Императорските пингвини (вижте Фигура 1).

Фигура 1. Флуидът се обтича около Императорските пингвини, докато плуват с различни скорости.

Фигура 1. Флуидът се обтича около Императорските пингвини, докато плуват с различни скорости.

Фигура 1 е разделена на шест сегмента.

- Сегмент A показва група пингвини, които плуват на разстояние от камерата. Те сякаш висят във водата. Водата, която се обтича около тях, когато плуват на пред, следва контурите на телата им и оставя невидима следа от изключително малката турбуленция. При скоростта с която плуват, потокът на флуид около формата на птиците е много икономичен защото той следва тяхната форма и е минимално нарушен. Много водни животни постигат оптимални скорости, които създават най-малко съпротивление и вълнение във флуида. Водата в която плуват птиците има много малки движения и по този начин когато светлината прониква във флуида има малко или никакво разстройване на яснотата на флуида.
- Сегмент Bпоказва един пингвин, който плува много бързо. При увеличена скорост, потокът на водата около птицата се нарушава по няколко начина като оставя следа от турбулентна вода. Турбулентната вода много по-развълнувана от обкръжаващата я „спокойна вода”. Положението на източника на светлина е важен, за да може ясно да се видят следите на турбуленцията. Важната характеристика на този феномен на флуида е, че е необходимо да се намери допълнителна енергия, за да се създаде допълнителната турбуленция. Тази енергия идва от птицата и води до по-бързо придвижване, но на много по-висока енергийна цена (т. е. икономията при движението е намалено).
- Сегмент Cпоказва няколко следи от турбулентна вода оставени от няколко птици, които ускоряват много бързо, за да могат да изскочат от вадата към ледения бряг.
- Сегмент Dе първият от три сегмента, които се фокусират върху два пингвина плуващи на много по-висока скорост от тази илюстрирана на сегмент A. Турбулентни следи с разсеяна светлина са оставени и от двете птици. Следите се създават от водата, която се отделя от формата и повърхността на птиците.
- Сегмент Eпоказва, че отдалечената птица е направила малко изменение във формата си, което предизвиква увеличаване на турбуленцията при потока върху дърба.
- Сегмент Fпоказва, че турбуленцията започва точно зад горната част на главата на птицата. Промяната на формата зад главата е твърде рязка за да може водния поток да се обтича по тялото на птицата при тази скорост. Водният поток се отклонява от пътя, който е следвал при по-ниска скорост, създава поредици от водовъртежи, които преминават по гърба и страните на птицата и най-накрая остават като следи във водата. Други части на птицата също създават точки на отделяне, които допринасят за турбулентната следа.

Идеята зад това обяснение е, че то показва няколко характерни черти:

- скоростта на даден обект определя колко добре флуидът ще се обтича около него;
- увеличение в скоростта кара флуидния поток да се отдели и да не следва контурите на обекта, което води до увеличение на хидродинамичното съпротивление;
- когато всички условия и скоростта са правилни, дадено тяло се движи във флуид с минимално разстройване на флуида – това е състояние на минимално хидродинамично съпротивление.

Турбуленцията е проблем защото налягането в турбуленция е по-малко отколкото в спокойна вода. Така, когато даден пингвин се следва то турбуленция, както и ориентирана назад турбуленция по тялото, съпротивителното налягане е от предната към задната част на птицата, което се противопоставя на желаната посока на движение. Повърхностната и турбуленцията след тялото трябва да бъдат сведени до минимум, за да се увеличи до максимум движението напред.

-          Някои от твърденията на Speedo

Speedo твърдят, че състезателните им костюми намаляват повърхностното съпротивление и съпротивлението в резултат от формата на тялото на плувеца. (4)

За материята на първите състезателни костюми на Speedo се твърдеше, че наподобяват кожата на акула. Тезата беше, че ако повърхността наподобява кожата на акула (така и не стана ясно на кой вид акула точно) това би довело до по-малко повърхностно съпротивление при състезателните плувци, т. е. плувците биха се движили във водата с по-ниско съпротивление в резултат на повърхността на тялото на плувеца. Покриването на целия плувец се твърдеше, че е подобрение спрямо съпротивлението причинено от кожата. Такова подобрение обаче така и не бе наблюдавано нито на практическата нито на научната сцена. Повърхността „кожа на акула” / fastskin се запази с леки модификации през годините на първото поколение състезателни костюми.

Ролята на повърхностното съпротивление вероятно е надценена от Speedo. Повърхностното (фрикционното) съпротивление е активно единствено, когато повърхността причинява турбулентен поток при обтичането на флуида около обекта (вижте Фигура 1 сегмент A). Веднъж щом потокът се отдели от формата (т. е. отдели се от брадичката), повърхностното съпротивление вече не действа, тъй като повърхността в образувалия се джоб не предизвиква фрикционно съпротивление (вижте Фигура 1 сегмент D-Eи Фигура 3 сегмент A за добро представяне на този феномен). Когато е налице отделяне от брадичката на плувеца, там по същество няма фрикционно съпротивление върху повърхността под брадичката или по врата. Турбулентните джобове, които покриват тялото на плувеца предотвратяват образуването на фрикционни съпротивление в тази област. Като се има в предвид лошата хидродинамична форма на човешкото тяло, има много неравности и промени в ъглите на повърхността, които причиняват отделянето на флуида (например, целият контур на лицето, вдлъбнатините по тялото, между краката и други) при определени скорости. Смята се, че елитните плувци имат по-добри и гладки форми, които им позволяват да се придвижват във водата при по-високи скорости, без да има отделяне на водата при промени в ъглите на повърхностна на тялото. Така, цялата повърхност на тялото на плувеца няма да предизвика фрикционно повърхностно съпротивление; само тази част, върху която има фрикционен поток ще предизвика такова съпротивление. Това се различава от повърхностното съпротивление на кораб или лодка, като в академичното гребане, където повърхностното съпротивление е около 80 – 85% от всички съпротивителни сили. Това намаляване на повърхността на фрикционно съпротивление при състезателното плуване е една от причините поради която фрикционното съпротивление, когато се измерва, е такава малка част от общото съпротивление (~ 3%) и също обяснява откритите от Clarys(1976,1979) пропорционално ниски измервания на фрикционно съпротивление.

Малкото количество фрикционно съпротивление при плувците е също още една причина поради която плуването във флуиди с различна плътност (например прясна срещу солена вода) не води до различни времена, макар че на теория и според плувния фолклор води до това. Ако цялата повърхностна площ на плувеца се включи в изчисляването на съпротивлението, то става ясно, че резултатите биха били грешни. Gettelfingerи Cussler(2004) показват, че скоростите на плуване в сироп от гуар гума и вода са сходни. Огромната разлика във вискозитета (плътността) на флуидите е сведена до минимум от ниското количество на действително фрикционно съпротивление на плувците и малко използване на повишения вискозитет чрез създаването на сили на придвижване. Основната идея, която стои зад дискусията за повърхностното съпротивление е, че то е с минимална значимост и винаги трябва да се приема като второстепенно спрямо по-подходящите принципи на механиката на флуидите (Huijung, Toussaint, Mackay, Vervoorn, Clarys, deGroot, & Hollander, 1988).

Speedo също използват повдигнати шевове (вижте Фигура 2), които се предполага, че „насочват като канал” потока на водата по благоприятен начин. Аргументите, които стоят зад тази илюзия са в най-добрия случай съмнителни. Поставените шевове отбелязват разликите в повърхността на костюма, което би попречило на прииждащия флуиден поток. Те биха причинили подчертано отделяне. Това би довело до повишаване на съпротивлението в резултат на формата на плувеца (form drag). Асиметричното разположение на шевовете би породило съпротивителни джобове в най-различни посоки, ефектите на които никога не са били изследвани. Ръбовете на шевовете биха затруднили допълнително придвижването на плувеца. Докато плувците се придвижват напред по относително права линия, движенията им допълнително се усложняват от завъртането по надлъжната ос на тялото (особено при свободен стил и гръб) и добавеното вертикално вълнообразно движение (особено при бруст и бътерфлай). Към динамиката на плувните стилове се добавят и различи нарушения в потока предизвикани от промени в посоката на движение, които се появяват по време на обръщания и гмуркания, както и повтарящите се движения като дишането.  Много е вероятно контурите на костюма (повърхностната кройка и ръбовете на шевовете) да внесат допълнително съпротивление при извършването на тези движения. (Очевидно Speedo са разбрали грешното проектиране на шевните канали и не са ги включили в състезателните костюми от второ поколение (LZR Racer). Те дори рекламират липсата на шевове като предимство на техния най-нов костюм.)

Фигура 2. Плувците Matt Dunn (отляво), Susie O’Neillи MichaelKlimносят ранната версия на състезателен костюм SpeedoFastskinс очевидните му шевове и цяло покриване на тялото.

Също така се твърди, че състезателните костюми на Speedo от второ поколение дооформят тялото на плувеца като променят издутините по тялото и обират вибрациите на отпуснатата кожа, които могат да се появят при някои плувци във водата. Бяха зададени следните въпроси:

- Тези фактори наистина ли са проблематични за плувците?
- Състезателният костюм води ли до някакво предимство или дори е вероятна пречка за състезателите по плуване?

Фигура 2 също предоставя улики за съмнителната наука, която участва в концепцията и разработването на състезателните костюми. Предполага се, че повърхността на костюма трябва да помага на плувеца да се плъзга във водата с по-голяма ефективност отколкото без костюма. Това означава, че ръцете и прасците в състезателен костюм биха се плъзгали по-добре отколко ако тези анатомични части бяха голи. Обаче, това е противно на желания резултат. Съвременните техники на шампионите ясно показват, че цялата ръка е повърхността, която участва при създаването на движещата сила. Както и долната част на краката и ходилата служат за създаване на уравновесяващи сили за движенията на ръцете при някои стилове и задвижващи сили при други, особено при бруста. За да създава сили във водата, повърхностите създаващи силите трябва да бъдат колкото се може по-груби („лепкави”) и да възпрепятстват до колкото е възможно обтичането на водата около тях. Повърхностите, които не създават движещи сили трябва да имат най-ниско съпротивление, докато задвижващите повърхности трябва да имат максимално съпротивление. Така, по отношение на костюмите представени на фигура 2, ако притежават характеристиките с които се рекламират, плувците щяха да имат намалени задвижващи сили на ръцете и намалени балансиращи или задвижващи сили на краката. („Какво са си мислили те?”)

            - Примери за евентуални грешки

Би било полезно да разгледаме доказателства за ефективността на състезателните костюми. В тази дискусия, вниманието ще бъде насочено към материята, която в случая на Speedo се предполага, че трябва да намалява повърхностното съпротивление. Отначало ще разгледаме състезателните костюми от първо поколение, тъй като много от тях все още се носят от сериозни състезателни по плуване. Тази дискусия използва доказаните принципи от феномените на потока около Императорските пингвини представени по-горе.

Фигура 3 представя промяна в съпротивлението, което се появява с намаляване на скоростта. Тези сегменти показват местоположенията и количествата на отделяне, които се създават след влизането във водата и гмуркането (O’Donnell, 2004).

- Сегмент A показва много места, където водния поток се отделя от повърхностите на плувеца веднага след влизането. Скоростта на плувеца в тази фаза надвишава максималната скорост, която може да се достигне с плуване. Повечето повърхности създават допълнително съпротивление при тази скорост, докато само няколко водещи ръба (като челото, заобленото тяло предизвикано от завъртането на лопатките на гърба навън) са видими. Костюмът и формите на тялото заедно създават значителна турбуленция. Тъй като плувецът се придвижва напред, турбуленцията се спуска надолу по тялото на плувеца и се прибавя към тази, която се създава от отделянето още по надолу в резултат на анатомията на плувеца. Обикновено, когато турбулентен поток се придвижва над дадена повърхност, съпротивлението на повърхността се намалява, но не достатъчно, за да компенсира повишението на съпротивлението в резултат на форма.
- Сегмент B е по-късен етап от влизането във водата, когато скоростта на плувеца се е намалила спрямо тази от сегмент A. По-голямата част от отделянето при дланите и по дължината на ръцете е намаляла. Главата и лицето все още предизвиква турбуленция, но цялостната турбуленция е намаляла.
- Сегмент C показва, че плувецът е намали скоростта си до точката в която е ефективно да използва ритане с двата крака. Отделянето при ръцете, главата / лицето и горната част на тялото е спряло (няма видима турбуленция). Обаче, състезателният костюм още създава допълнителна турбуленция, която частично отразява плетката на материята. Смята се че, при нормални плувни скорости, този костюм на Speedo създава допълнителна турбуленция – тя по-скоро увеличава повърхностното съпротивление / триене, отколкото да го намалява както се твърди. Изводът е, че специално този костюм допълнително забавя плувеца. Плувецът плува при скорост, при която кожата и формата на тялото осигурява добър поток на флуида, докато костюмът нарушава този поток.

Фигура 3. Промени в съпротивителната турбуленция с намаляваща скорост (от изследване извършено от Западния австралийски спортен институт (O’Donnell, 2004)).

Фигура 3. Промени в съпротивителната турбуленция с намаляваща скорост (от изследване извършено от Западния австралийски спортен институт (O’Donnell, 2004)).

Точноколко допълнително повърхностно съпротивление може да се създаде с тези костюми е показано на фигура 4. Тя представя LarsenJensenв състезание на 1 500 метра. Почти цялата повърхност на неговия костюм показва допълнително съпротивление причинено от материята и / или плетката й. Турбуленцията предизвикана от повърхността покрива почти целия костюм (чак до ходилата) с изключение на елипсовидния отвор под ръката. Човек се чуди колко по-добра е повърхността на костюма в сравнение с необръснатото тяло на плувеца при тази скорост.

Фигура 4. LarsenJensenсъс състезателния костюм на Speedo за 2004 година изпитващ повишено съпротивление причинено от костюма.

Фигура 5 представя JanetEvansв състезанието на 800 метра, което тя спечели на Олимпийските игри в Барселона. Тя носи стандартен костюм от ликра произведен за отбора на САЩ. На сегменти 22 и 23, няма турбуленция по повърхността на костюма. Бялото петно на гърдите й е логото на производителя. Няма доказателства за създадена допълнителна турбуленция от лицето или други части на тялото (най-добре се виждан на сегмент 23). На сегменти 19 – 21, турбуленцията създадена от загребващата ръка и завъртането на главата за вдишване пречи на ясната цялостна картина на костюма. Фигурата показва, че през 1992 година този бански костюм и частите на тялото не създават излишно съпротивление. Чистотата (липсата на повърхностна турбуленция) на костюма на JanetEvansв сегмент 23 трябва да се сравни с тази на Larsen Jensen на фигура 4.

Фигура 5. JanetEvansпечели златен медал на 800 метра на Олимпийските игри в Барселона през 1992 година.

Фигура 5. JanetEvansпечели златен медал на 800 метра на Олимпийските игри в Барселона през 1992 година.

Фигура 6 показва Alexnadre Popov, който носи стандартен къс бански костюм от ликра, когато печели сребърен медал на финала на 50 метра на Световния шампионат в Perth през 1998 година. Две характерни черти се отличават относно повърхността на плувеца. Гръдният кош, рамената и късият бански костюм не създават турбуленция. Сегменти 7 – 9 показват чисти повърхности, което означава, че водата обтича повърхностите без прекомерно нарушения на потока. Тези снимки показват, че контурите на тялото и стандартният костюм не създават „съпротивителна турбуленция, която да трябва да се намалява” (изтъкваната причина за производството и пазарните нужди от цял състезателен костюм).

Фигура 6. Alexnadre Popov на финала на 50 метра на Световния шампионат през 1998 в Perth, Австралия

Фигура 6. Alexnadre Popov на финала на 50 метра на Световния шампионат през 1998 в Perth, Австралия.

Фигура 7 представя Larsen Jensen (който носи цял състезателен костюм), който се състезава срещу DavidDavies(с костюм от кръста до глезените). Костюмът на Jensen създава значителна турбуленция както на фигура 4. Освен това, с лице обърнато напред вместо надолу се създава турбуленция от отделянето, която се появява в горната част на бузите му. Тук турбуленцията от лицето се смесва с турбуленцията от костюма.

За разлика от това, обръснатото тяло на DavidDaviesне създава турбуленция. Освен това, структурата на тъканта на неговия костюм (производителят е неизвестен) не създава много турбуленция. Частично облеченият Daviesима значително по-малко нарушен воден поток около тялото си, отколкото Jensen. Jensen плаща „енергийната цена” за носенето на състезателен костюм при това състезание.

Фигура 7. Larsen Jensen (от близката страна) и DavidDaviesв състезанието на 1500 метра на Олимпийските игри в Атина.

Фигура 8 показва JodieHenryв началото на състезанието на 100 метра, в което печели златен медал на Олимпийските игри в Атина. Целият състезателен костюм, който носи не създава толкова много турбуленция както на предишните фигури. Смята се, че този костюм няма втъкана шарката в своята структура, която създава прекомерно повърхностно триене както бе в случая на Larsen Jensen. От изключителна значимост е създаването на повърхностно съпротивление в долната част на корема и горната част на бедрата. Стандартните костюми на Janet Evens и другите плувци представени в частта Как го правят шампионите от списание Наука за плуването не създават подобна турбуленция. Хипотезата в резултат на този феномен е, че костюмите от ликра са по-доброто покритие, отколкото „специално разработените” състезателни костюми. Обаче, тази възможност трябва да се смекчи, защото производителят и плувецът взаимно влияят върху костюма и причиняват различни нива на увеличаване на съпротивлението. Един пример е Hannah Stockbauer на Световният шампионат през 2003 година. Тя не показа никакво нарастване на съпротивлението при корема (вижте анализа и в частта Как го правят шампионите).

Фигура 8. JodieHenryна 30 метра от на състезанието на 100 метра, в което печели златен медал на Олимпийските игри в Атина.

Фигура 8. JodieHenryна 30 метра от на състезанието на 100 метра, в което печели златен медал на Олимпийските игри в Атина.

Фигура 9 показва PetriaThomsonпо вереме на състезанието на 100 метра бътерфлай, в което печели златен медал на Олимпийските игри в Атина. Прекомерното повърхностно съпротивление причинено от целия й състезателен костюм на Speedo е ясно видимо. Състезателните костюми не само оказват влияние върху свободния стил, но и върху бътерфлая. Щом главата на Petriaсе потопи във водата (сегмент B), неравностите по лицето й не създават някаква забележима турбуленция. Тази характеристика показва, че формите на елитните плувци не създават прекомерна турбуленция и не е необходимо да се коригират (както се твърди в рекламите на състезателен костюм LZR Racer – вижте по-долу фигура 11).

Фигура 9. PetriaThomsonна 100 метра бътерфлай на Олимпийските игри в Атина.

Фигура 9. PetriaThomsonна 100 метра бътерфлай на Олимпийските игри в Атина.

Фигура 10 представя сравнение между състезателен костюм Speedo LZR Racer носен от Libby Trickett, когато поставя световен рекорд на 100 метра на квалификациите за Олимпийските игри в Австралия и състезателен костюм Speedo от първо поколение показан на фигура 3. LZR Racer все още създава допълнително съпротивление в долната част на корема и не се различава много от турбуленцията създадена, когато Libby Trickett носи състезателен костюм от първо поколение (вижте анализа на нейното плуване в частта Как го правят шампионите в този уебсайт). Фигурата повтаря някои точки вече споменати по-горе. От това наблюдение изглежда, че състезателен костюм LZR Racer няма някакви предимства пред състезателните костюми от първо поколение.

Фигура 10. Сравнение на турбуленцията създадена от състезателен костюм Speedo LZR Racer и състезателен костюм Speedo от първо поколение.

Фигура 10. Сравнение на турбуленцията създадена от състезателен костюм Speedo LZR Racer и състезателен костюм Speedo от първо поколение.

Една евентуална разлика между най-новия и по-старите костюми е структурата на повърхността на костюма. Фигура 11 показва структурата на LZR Racer, който се носи от много елитни австралийски плувци по време на Олимпийските квалификации в Австралия през месец март 2008 година. Той запазва по-голямата част от специално създадени повърхности като вплетени в костюма. Възможно е все още плетката да е по-груба и следователно създава повече фрикционно съпротивление, отколкото гладката материя (както е показано по-горе при костюмите от ликра и евентуално костюми на други производители) или обръсната кожа. Докато необичайната плетка може да изглежда добре (желан козметичен ефект), тя лесно може да попречи в придвижването на плувеца напред.

Фигура 11. Състезателен костюм Speedo LZR Racer с количеството на изплетена повърхност.

Основният принцип за отстояване на ползата от състезателни костюми е, че повърхностното съпротивление може да бъде намалено чрез намаляване на нарушението на флуидния поток. При състезателни костюми Speedo от първо поколение, нарушението на потока в действителност се увеличава от структурата на тъканта и от шевовете. Трудно е да се разбере как е взето решението да се използват тези две структури в дизайна на костюм, от който се очаква да намали съпротивлението. Отрицателните им ефекти са относително видими и са лесни за разбиране („Какво са си мислили?”). Повърхностното нарушаване продължава и при костюмите от второ поколение макари и във възможно по-ниска степен.

Целите състезателни костюми също имат и неблагоприятен психологически ефект при дългите състезания. Нормалният пряк охлаждащ ефект на водата е възпрепятстван от покритието на тялото. Състезателните костюми повишават температурата на тялото при плуването (Taimura, Matsunami, & Sugawara, 2003). Taimuraи Matsunami(2006) докладват за критична температура на водата при състезателното плуване (>29°C), когато състезателните костюми причиняват повишена температура на тялото и главата. Повишените температури на тялото водят до спад в представянето. Носенето на състезателни костюми при дългите състезания в топла вода е непрепоръчително поради техния вреден ефект върху представянето, което е много по-важно от кое да е хипотетично („рекламирано”) предимство на костюма.

GrantHackettпоставя световния си рекорд на 1500 метра във Fukuokaпрез 2001 година, като носи костюм само в долната част на тялото си. Откакто премина на цял състезателен костюм, той не се е доближил до световния си рекорд, макар че постави световен рекорд в „по-леката” дисциплина 800 метра свободен стил. След завършване на 1500 метра, GrantHackettпоказа симптоми на лек топлинен стрес, което би довело до спад в представянето. В края на състезание, първото нещо, което Hackettправи е да свали горната част на своя костюм в басейна (при най-новия LZR е необходимо друг плувец да му разкопчае ципа). Би било интересно да се види колко много по-добре би се представил на 1500 метра ако отново плува със състезателен костюм само за долната част на тялото или дори с обикновен бански костюм. Вероятно няма да подобри световния рекорд на 1500 метра ако продължава да носи цял състезателен костюм. Допълнителният топлинен стрес пречи на това. Той също може да намали възможността за това Hackettда спечели състезанието на 1500 метра за трети път в Пекин.

Както е при повечето принципи при представянето, има и значителни индивидуални разлики във факторите при различните плувци. Макар че изследването на Taimuraи Matsunamiпоказа, че температура на водата от 28,9°Cне причинява симптоми на топлинен стрес при носенето на състезателни костюми, вероятно има и плувци, които ще реагират неблагоприятно дори при тази температура. Треньорът трябва да следи топлинният ефект върху всеки плувец, който настоява да носи състезателен костюм на дълги разстояния. Всеки симптом на топлинен стрес трябва да бъде достатъчен, за да се отхвърли носенето на цял състезателен костюм. Топлинният стрес се увеличава и когато се носи водоустойчива плувка, както при националните отбори, които показват националния флаг и логата на спонсорите (Matsunami, Taimura, & Sugawara, 2003).

            - Коя наука?

Има много малко истинска наука занимаваща се с ефектите на състезателните костюми при състезанията при който и да е производител. Без достъп до достатъчно костюми и изключително добри плувци, експерименталната работа е трудна, ако не и невъзможна. Представянето тук е предшествано от по-задълбочена дискусия върху състезателни костюми от първо поколение (предишната статия в това списание).

Макар че експерименталните доказателства са оскъдни, резултатите от повечето обществени изследвания не бяха в подкрепа на рекламните твърдения на производителите. В това представяне се предоставят практически доказателства. Читателите могат сами да направят своите заключения за записаните в състезанията феномени. Следва обобщение на точките в тази част. Списъкът е непълен и единствено се отнася към разгледаните основни фактори. Други точки от тази част на списание Наука за плуването трябва ад бъдат обсъдени за по-цялостна картина на това, което се знае за състезателните костюми.

- От статистическа гледна точка, като цяло няма демонстрация на всеобщо предимство на състезателните костюми за плувците при състезания (Stager и други, 2001). Ако имаше някакво предимство, тогава групи от плувци носещи състезателните костюми щяха да се представят изключително в сравнение с плуването им без костюмите или с плувци без тези костюми.
- В зависимост от скоростта на плувеца във водата, повечето състезателни костюми, и особено състезателните костюми на Speedo, създават допълнително повърхностно съпротивление вместо да го намаляват. При състезания, обръснатата кожа и бански тип слипове от ликра не създават допълнително съпротивление. (Човек трябва да осъзнае, че състезателните костюми могат да не създадат толкова много турбуленция колкото бе демонстрирано по-горе, ако скоростта на плувеца е по-ниска от тази при състезания.)
- Що се отнася до другите същества, състезаващите се плувци са особено бавни във водна среда. Ако плувецът поддържа добро издължено положение (например, с ниско разположена глава и високо разположени бедра), по-голямата част от релефа и забележимите промени на повърхността на тялото не създават допълнителна турбуленция, която да се нуждае от „корекции”.
- Потвърдено е, че плетените и шити материи на състезателните костюми създават допълнителна турбуленция. Идеалният костюм би имал цялостна относително гладка повърхност, която не се състои от различни материали (различните материали биха имали различни съпротивителни качества във водата).
- Състезателните костюми (и водоустойчивите плувки) създават топлинен стрес в различна степен при различните хора. Този допълнителен стрес би отнело от ресурсите на плувците, които биха могли да се използват в състезанието.
- Няма доказателство, че човешкото тяло трябва да бъде цялото облечено в благоприятна материя, за да създаде по-добри качества на потока във водата. Ако материята, като неопренов костюм, допринася за плаваемостта, тогава представянето би се подобрило в различна степен в зависимост от плувците (Cordain& Kopriva, 1991; Nicolaou, Kozusko, & Bishop, 2001; Tomikawa& Nomura, 2004).
- Фактори като ограничение в движението, абсорбация на вода и други при състезателните костюми не са били измерени открито и обективно.

Горната дискусия представя само някои фактори, които са и не са обмислени, когато състезателните костюми се рекламират при маркетинговите атаки. Употребата на състезателен костюм може допълнително да попречи на представянето с фактори, които все още трябва да се оценят чрез експерименти (например, начина на мислене и убежденията на плувеца). Плувците и треньорите трябва да бъдат предпазливи спрямо екстравагантните твърдения за предимствата на такива костюми, макар че медиите без голяма проницателност продължават да повтарят положителната маркетингова пропаганда. Поддръжниците за употребата на състезателни костюми и по-специално за производителя, който е купил тяхната преданост, трябва да се игнорират.

Има истински съмнения някои, от които са били изследвани, за „предимствата” от състезателните костюми при представянето на състезателите по плуване. Резултатите от тези изследвания са били обратни на твърденията на производителите. Възможно е да съществуват и други фактори, които допълнително да влошат качествата на представяне на състезателните костюми.

5. Най-новият състезателен костюм Speedo LZR Racer

Фигура 12 представя една реклама на състезателен костюм Speedo LZR Racer (отпечатана от Almond, 2008). Заслужава си да оценим съдържанието и твърденията. Заради историята на Speedo и други производители и техните рекламни твърдения, по-разумно е да бъдем много скептични по отношение на всички твърдения и цялата информация включена в рекламите.

Фигура 12. Реклама на Speedo, която показва структурата и качествата, за които се твърдят за състезателен костюм LZR Racer (от Almond, 2008).

Фигура 12. Реклама на Speedo, която показва структурата и качествата, за които се твърдят за състезателен костюм LZR Racer (от Almond, 2008).

Има девет основни твърдения включени във фигура 12.

1. „Повече от 400 сканирани тела на плувци за изследване”. Трудно е да си представим за какво са 400 и повече сканирани тела или дали те са представители на определена група (групи) плувци. Когато обобщаваме ефекти или характеристики, съществува определен брой, който при достигане представя надеждно количествено изразяване на характеристиката под въпрос. Допълнителните случаи на изследването на феномена не би променило тези стойности. Съществуват кинатропологични изследвания, които са правени при световни шампионати през последните 20 години. В тези случаи, всички водни спортове и по-голямата част от участниците са били оценявани спрямо различни структурни характеристики и характеристики при представянето. Повечето от тези изследвания не оценяват чак 400 спортиста. Докато не се предоставят доказателства пред обществото за този голям брой и как са включени в едно или повече изследвания, би било по-разумно да питаме дали това твърдение не е „рекламно преувеличаване”.

2. „Споени шевове”. Премахването на шевовете от състезателните костюми на Speedo е равносилно на признанието, че състезателните костюми от първо поколение са били грешно проектирани. Сега липсата на шевни ръбове се твърди, че е желаното качество за LZRRacer.

3. Поддържане... Вътрешен стабилизатор за позволява да се запази най-добрата позиция на тялото... Панели дават оптималната обтекаема форма”. Това твърдение внушава, че плувците се нуждаят от някакво външно поддържане, за да постигнат обтекаемо положение на тялото. В частта „Как го правят шампионите” в този уебсайт, има два примера на Libby Trickett (известна с моминското си име Lenton в други теми в този сайт), която плува с отлична техника. В единият случай тя е със състезателен костюм от първо поколение, а в другия с LZR Racer (фигура 10 показва състезателен костюм LZR Racer). С или без състезателен костюм LZR Racer, плувецът е в състояние да поддържа ефективно и възхитително обтекаемо положение. За повечето шампиони, поддържането на обтекаемо положение на тялото е характерна черта при всички стилове. Доказано е, че тази контролирана неподвижност по хоризонталната ос е усвоена техника и не зависи от какъвто и да е външен поддържащ механизъм или забележителни силови характеристики (необходимата сила да се поддържа желаното положение в този спорт, където теглото на тялото е изцяло поето от водата, е изключително малка).

Изглежда, че външното неподвижно ограничение на тялото около корема може да окаже влияние върху вълнообразното движение на тялото при бътерфлай и бруст. Ако неподвижността е толкова силна колкото се твърди, плувците ще трябва значително да се напрегнат за да преодолеят тази скованост, за да изпълнят техниката правилно. (например, прекомерно разтягане на средната и долната част на гърба при бруста). (От дълго време се знае, че състезателните костюми са нежелани при бруста и съчетаното плуване, макар че се носят при онези състезания, където договорните отношения с производителите го налагат или когато плувците искат договорните отношения да се подновят или продължат.)

Можем да си представим къде би имало нужда от някакво поддържане на положението на тялото.  Обаче, плувците, които се нуждаят от това, биха имали токова слаба плувна техника, че скъпият състезателен костюм би бил „свръхмощна” екипировка.

Когато две или повече материи се вплетат, втъкат или се поставят като панели в един костюм, тогава се нарушава принципът за постоянен флуиден поток. Когато флуидът се движи над различните повърхности, се появява промяна в скоростта на флуида, което увеличава турбуленцията. Простите непрекъснати (от една и съща материя) повърхности са най-добрите. Панелите в LZR Racer трябва да се смятат за слабост в дизайна.

4. „Материята... Уникална, олекотена, водонепропусклива материя... Мощното стягане намалява съпротивлението”. Има два различни аспекта на тази характеристика. Първата се отнася за качествата на материята. Като е олекотена, надеждата е че състезателният костюм няма да поема много вода. Това би му позволило да не бъде допълнителен непродуктивен товар за плувеца, една вредна характеристика, за която плувците на дълги разстояния понякога докладват че съществува при състезателни костюми от първо поколение.

Водонепропусклива материя (която отблъскват водата). Водонепроницаемостта е по-голямото безпокойство. Заслужава си да разгледаме тази характеристика в по-голяма степен от другите.

Характеристиките на повърхността е по-важна черта, на която трябва да се обърне внимание, когато се търсят максимални скорости особено при платноходките и лодките с гребла при състезанията. Знанието и разбирането на желаните характеристики на повърхността във водата съществува от десетилетия (например, Imhoff& Pranger, 1975). Фигура 13 показва три различни повърхности и как те реагират във водата (адаптирано от Rushall, 2003, стр. 30.4).

Фигура 13. Три различни повърхности и как те реагират на водния поток.

Фигура 13. Три различни повърхности и как те реагират на водния поток.

Когато водния поток минава покрай повърхността на плувеца, триенето между повърхността и водата кара флуидната струя при повърхността да спре. Когато струите се отдалечат от повърхността, скоростите им нарастват докато последната струя тече по непрекъснат (постоянен) начин. Различните скорости създават турбуленция. (Малко вероятно е, че ще се наблюдава нетурбулентен поток.) Зоната между повърхността и първата струя от непрекъснат поток се нарича „граничен слой” (Изследователски център Glenn, няма дата). Естеството на повърхността на обекта, и в този случай кожата на плувеца и банския костюм, ще определят широчината на граничния слой. Колкото по-голяма е широчината на слоя, толкова по-голямо е съпротивлението. Тази характеристика вече бе обсъдена по-горе по отношение на Императорските пингвини и състезателните костюми от първо поколение.

Най-горният сегмент на фигура 13 показва какво се случва при необръсната кожа и влиянието върху флуидния поток причинено от космите и в по-малка степен сухи и повдигнати люспички кожа. Когато състезателният костюм има неравна плетка с ръбове, турбуленцията се създава от върховете и спадовете (неравностите) в материята. Този ефект е показан по-горе на фигури 3 и 4. Енергията да се захранват водовъртежите идва от плувеца. Затова е необходимо по-голямо усилие, за да се поддържа определена скорост, когато не се носи ефективен костюм или кожата не е обръсната (например, плувецът трябва да придвижва тялото си и голямо количество турбулентна вода, което изисква много енергия). Желателно е да се отстранят повърхностните неравност, за да се намали граничния слой.

Средният сегмент показва какво се появява, когато има повърхностна еластичност. Имаше много опити да се създаде повърхност, която да се плъзга във водата много по-лесно. Едно логично, но неправилно решение беше да се маже кожата с масла. Отблъскващата еластичност между флуида и повърхността намалява налягането върху повърхността, като често позволява малки балончета да се прилепят към кожата. Тези балончета действат като неравности и увеличават граничния слой и енергийните разходи при плуването. Същото би се случило с материя като тази рекламирана от Speedo. Състезателните костюми от първо поколение създаваха малки мехурчета по повърхността (вижте снимките на материята на Speedo в една друга статия на този уебсайт). Отблъскващата (водонепроницаема) природа на външната страна на този костюм не е оптималното решение за намаляване на повърхностното съпротивление. Възможно е да се отстранят полепналите мехурчета чрез физическа сила, но все още наклона на отблъскващото налягане между повърхността и флуида би създал по-голям от оптималния граничен слой.

Възможно е водонепроницаемата свойство да има предимство между кожата и тъканта. В тази ограничена площ, може да останат мехурчета с въздух и да се промени водоизместимостта. Това може да допринесе за по-добрата плаваемост с този състезателен костюм от второ поколение. Плаваемостта е характеристика, която може да доближи костюма по-близко до положителните качества, които съществуват при неопреновите костюми. Един бегъл поглед върху костюмите навежда на мисълта, че въздуха не преминава лесно през материята и следователно възможността за плаваемост нараства. Никъде не съществува гаранция, която да ни убеди, че плаваемостта не е повишена.

Долният сегмент показва най-добрите качества на повърхността за плувеца. Обръсването на кожата отстранява космите и грубите кожни люспички. Ако плувецът измие новообръснатата повърхност със сапун, тогава всички мазни области ще бъдат почистени. Това което се случва е, че повърхността на кожата не е идеално гладка, а има фин грапав слой. Водата се задържа в палките неравности. Фин слой вода се прилепя към повърхността на кожата. Когато плувецът се движи напред, обвитото във вода тяло се плъзга във водата. Положението когато вода се плъзга по вода е най-благоприятното състояние за движението на даден обект през флуид. Това показва доказаният принцип, според който обикновено колкото е по-гладка повърхността, толкова по-ниско е съпротивлението, но до определена точка. Има малък диапазон на грапавост, който е по-добър, отколкото много голяма гладкост.

Допълнителното обяснение за характеристиките на идеалната повърхност е необходимо. Много гладката повърхност, и често дори гладка до блясък, не е толкова добра колкото грапавата или матирана повърхност. Леките неравности създават триене и задържат воден слой, като по този начин карат водата да се обтича по формата. Гладката повърхност не „задържа” вода и я отделя от повърхността като създава по-голяма турбуленция. Тази характеристика се онагледява при топките за голф. Топка за голф с вдлъбнатини (много леко грапава) ще лети по-надалече отколкото топка с гладка повърхност. Състезателните яхти и гребните лодки нямат лъскави гладки повърхности под линията на водата. Техните повърхности са с много лека грапавост (често създадена от боята), което е подходящо за скоростната зона в едно състезание.

Необходимостта от ниска степен на грапавост е вероятно причината за първоначално създадения от Speedo състезателен костюм „sharkskin” (кожа на акула). Действителното изпълнение на тази идея не беше на ниво, тъй като има данни за обекти движещи се във водата с покритие подобно на кожа на акула. През 1987 – 1988, 3М разработиха повърхност наподобяваща кожа на акула под формата на залепващи се листове. По време на Американската купа през 1988 година, този материал за покритие бе предложен на Dennis Conner – претендентът, и IainMurray– защитникът, при 12 метровите яхти. Във ветровито време край бреговете на Fremantle, Австралия, яхтите се движеха със скорост между 6 и 10+ възела по отношение на водата. Кожата на акула се предполагаше да повиши условията на повърхностите на обект в този диапазон на скоростта. Само Dennis Conner покри своята лодка с „sharkskin” за финала, който бе спечелен с 4-0. Информацията за това, че кожата на акула е подходяща за този диапазон на скоростта е изострила любопитството на автора на твърденията на Speedo за техния „sharkskin”, макар че скоростта на състезател по плуване никога не се доближава до тази скорост, за която е бил предназначен продуктът на 3М. Някой трябва да е допуснал грешка някъде. На база показаното през годините от състезателните костюми от първо поколение, sharkskin(кожата на акула) на Speedo е грешна (ако въобще приемем, че е копие на някакъв вид акула (вижте описанието на материята на Speedo в друга статия на този уебсайт).

Идеалната повърхност за плувец с най-ниско повърхностно съпротивление би било това, което задържа много тънък слой вода по повърхността на кожата и банския костюм, така че той да се плъзга във водата при най-ниското състояние на съпротивление на вода по вода. Мнението на този автор, подкрепено с визуални доказателства представени в тази статия, според което настоящата стратегия в разработването на състезателните костюми е погрешна. Водонепропускливите материи (които отблъскват водата) няма да бъдат идеалната повърхност за плувни костюми.

Стягащата материя. Стягащите материи имат доказани и благоприятни приложения в медицината от много години. Те са изключително полезни за коригирането на кръвообращението в някои случаи. Обаче, има много съмнителни доказателства при спортовете за това че тясното облекло поддържа тялото и предотвратява травми. Adidasизползва тази характеристика като едно от предимствата на първите състезателни костюми: „Увеличена скорост и издръжливост чрез стягащия ефект на Power Lycra, която намалява вибрациите на мускулите и кожата, намалява турбуленцията и умората, увеличава прецизността на техниката като позволява по-ефективно представяне” (рекламиран в SwimmingTimes, септември, 1999). Едно бързо изследване на Medline не откри статии, които да изследват стягащите материали и спортното представяне.

Maitlandи Vandertuin(2002) публикуват резултати от изследване на ефекта на стягащото облекло върху мускулната сила и издръжливост. Четири стягащи облекла са били изработени по поръчка за всеки от 15-те атлета. Две дрехи за били тениски до лакътя и две са били шорти до колената. Стягането (компресията) е била 40 mm Hg. Представянето е измерено чрез повтарящи се изокинетични тестове на сгъването на лактите и колената. Стягането е било приложено върху единият крайник, но не и върху другия (контролно състояние) в осем групи тестове. Няма статистическа разлика между стегнатите и нестегнатите крайници при седем от осем теста. Разгъването на левия лакът показа единствената разлика при представянето поради факта, че е бил затруднен от стягането. Една консервативна интерпретация на резултатите от това изследване би била, че употребата на стягащи материи е по-скоро личен избор, отколкото заради показани на предимства при представянето. Те не могат да подобрят представянето.

Също така има и голям физически недостатък на стягането. Ако меките тъкани на тялото са стегнати, а мускулите са меки тъкани, тогава тяхната плътност (специфично тегло) се увеличава. Ако се увеличи специфичното тегло на даден плувец, той / тя ще потъне по-дълбоко във водата и ще има по-голямо съпротивление. Това би послужило, за да попречи на придвижването на плувеца, а не да му помогне. Вероятно има много тънка граница между двата фактора. Спечелените предимства, а резултатите говорят, че няма такива, могат да бъдат загубени от по-голямото потъване на плувеца и по-голямото съпротивление върху него (особено при по-горните повърхности).

Към момента, има оскъдни или никакви доказателства, които да подкрепят убеждението, че стягането дава предимство при спортното представяне. В действителност е истина, че самоувереното твърдение отначало на Adidas, а сега и на Speedo не е доказано чрез на научни изследвания.

Също така има и опасност стягащите материи да се окажа твърде нееластични и стегнати. Както бе установено от Maitlandи Vandertuin, те могат да попречат на представянето в някои случаи. Има и евентуални примери за такива случаи в плуването.

Фигура 14. GrantHackettи KierenPerkinsпрез 2000 година.

 

Фигура 14 показва GrantHackettи KierenPerkinsпрез 2000 година. Perkinsбе шампион на 1500 метра на Олимпийските игри през 1992 и 1996 година. Той се стремеше да стане единственият плувец трикратен победител на 1500 метра в историята на игрите. В онази година, той реши да носи цял състезателен костюм (въпросното покриване на ръцете и долната част на краката бе разгледано по-горе). Hackett, за разлика от днес, носеше костюм от кръста до колената. В олимпийското състезание, Hackettспечели, а Perkinsфинишира втори. Биомеханичният анализ на състезанието показа, че Perkinsв действителност е плувал по-бързо във водата, но е бил твърде бавен при обръщанията (където Hackettсе е възползвал). Човек може да си помисли, че обръщанията на Perkinsса били затруднени от състезателния костюм. Тази част от плуването му никога не е била проблемна за него преди 2000 година. Човек може да интерпретира това действие като лошо решение, което е било силно повлияно от спонсора и подкрепата за съмнителна технология. (5)

Водонепроницаемите материи, които са достатъчно стегнати, за да упражняват натиск върху тялото, са плувните костюми със съмнителни качества. Предимствата им в повишаване на плувното представяне не са демонстрирани.

5. „Намаляване на триенето”. Както беше представено по-горе, има съмнения че триенето е намалено в сравнение с обръснатата кожа, но изглежда че състезателният костюм LZRима по-ниско съпротивление отколкото състезателните костюми от първо поколение (изглежда има намаление на повърхностната турбуленция).

6. „Хидродинамично съпротивление”. Приема се, че този термин се отнася за всички съпротивителни сили, които действат върху плувеца. Докато промените в структурата (намаляване в областта на тъканта и премахването на повдигнатите шевове) на LZR би трябвало да са подобрение спрямо състезателните костюми от първо поколение, доказателствата за количеството на намаляване на съпротивлението, което да създава ниво на ефективност надминаващо другите продукти и особено обръснатия плувец, са чист спекулативен рекламен трик.

7. Съпротивление в резултат от формата на тялото на плувеца – неравности, извивки и вибрации на мускулите в тялото на плувеца; забавят придвижването във водата”. Привидно, това е твърдение, че костюмът „поправя” формата на тялото на плувеца. Макар и това да е била идеята на костюма, ефектът му при елитните плувци не бил показан. Както бе разгледано по-горе, извивките по тялото не създават толкова голямо съпротивление, защото скоростта с която състезателите плуват във водата е ниска. Човек може да си представи случаи, в които даден плувец с високо съдържание на мазнини в тялото и / или със слаб кожен тонус би могъл да извлече предимства от стягането на повърхността на кожата. При днешните елитни плувци, по-голямата част от които са по-високи и със значително по-ниско съдържание на мазнини в сравнение с миналото, всяка промяна във формата вероятно ще бъде без значение. Това рекламно твърдение ще бъде трудно да се демонстрира и да се докаже като даващо значително предимство.

Обаче, има положение, където изменението във формата на плувеца е благоприятно, като предимството се определя от индивидуалните характеристики на плувеца. Промяната в обема на напречното сечение на гърдите на плувеца е изменение във формата, която се следва от много години при състезателното плуване. Изглежда, че Speedo LZRRacerи други състезателни костюми от второ поколение извършват тази модификация много добре. Днес е нормално да се види състезателка по плуване, която прави окончателно нагласяване на гърдите си като опъва костюма на страни на нивото на ръцете си преди да се качи на стартовото блокче или да влезе във водата. Обаче, никакви други физически нагласявания не е известно да са необходими в историята на този спорт или в неговата теория преди Speedo да твърди това в своите реклами.

8. „По-голямо покритие с костюма намалява фрикционното съпротивление на кожата”. Това е третото изразяване на същото твърдение в рекламата. Покриването на кожата с плат не намалява триенето на кожата, а по-скоро замества триенето на кожата с триене на плата. Макар че резултатите са несигурни, едно изследване показа, че подобно заместване е по-добро в сравнение с необръсната кожа, но не е и толкова добро колкото обръснатата кожа. С подобренията при този костюм от второ поколение в сравнение с характеристиките на костюмите от първо поколение, не е трудно да си представим, че новото покритие ще е по-добро от старото, но все още то не е най-добрата повърхност за плувците при състезания.

9. „Панелите държат плувеца стабилно и неподвижно докато той се придвижва във водата”. Това вероятно е друга излишна рекламна характеристика с цел продаване на LZR Racer. Както беше разгледано по-горе, по-голямата част от плувците във форма трябва да могат да поддържат стабилно положение на тялото при този спорт, където теглото е изцяло поддържано от водата, като част от плувната (стиловата) техника – като заучена реакция на тялото. Външна поддържаща система, която може да попречи на другите аспекти при плувното представяне е излишна.

Твърденията направени по отношение на LZR Racer все още съдържат преувеличаване, спекулативни изказвания и главно не са подкрепени с доказателства. Възможно е Speedo да са направили някакви незначителни подобрения в своята екипировка. Докато състезателните костюми от първо поколение представляваха три стъпки назад в развитието на състезателното плуване, този състезателен костюм от второ поколение може да е направил една стъпка напред. Остават още само две стъпки, за да се достигне до мястото, където състезателите по плуване трябваше да бъдат, ако този рекламен трик не се бе осъществил.

6. Психологически фактори

В нито една дискусионна или изследователска статия няма доклад за обръщане на внимание към психологическото влияние на ситуацията около изследването и употребата на състезателни костюми. Когато се прави сравнение между предпочитани и не предпочитани условия, има психологически променливи фактори, които изменят реакциите на субектите.  Докато тези фактори не се вземат под внимание, всяко обявление, че един състезателен костюм е по-добър от друг би било невярна информация. Експерименталната или тестова ситуация би имала пристрастни резултати в полза на предпочитаното състояние от субектите. Основният факт, който изследванията вероятно показват би бил предпочитанията на субектите, а не действителните ефекти на изследваната екипировка.

Състезателите по плуване много често са обсипвани с рекламна пропаганда, чужди мнения и собствени разбирания за приложимостта на състезателните костюми за успешното състезание. Почти постоянния обстрел с информация за различните качества и надеждността оформя убежденията на плувците относно ползата то състезателните костюми. Силата на тези убеждения варира в зависимост от няколко фактора (които няма да се разглеждат тук). Вместо да се отклоним и да навлезем в подробна и дълга дискусия за формулирането на убежденията и наличието на ефекти при представянето, ще разгледаме едни от най-очевидните ситуации, които възникват по отношение на плувната екипировка използвана във важни състезания. Ще обърнем внимание на следните неща.

- Плувци, които са принудени да носят определена технология, но не харесват начина, по който се чувстват в нея, не са убедени, че тя дава предимства или го правят с недоволство. Това води до ситуация, където участието в състезание съдържа някои негативни характеристики.
- Плувци, които имат достъп до „най-добрата” технология и искрено вярват, че тя е необходима и дава предимства при представянето. Това води до положително мислене в състезанието.
- Плувци, които нямат достъп до „най-добрата” технология, но искрено вярват, че това е факторът (липсата на достъп), който ги ограничава в състезателните им постижения. Това води до феномена на предвиждане на негативна самоизява.

Обхвата на изследване на плувната психология е ограничен. Обаче, при общите теми като положително и отрицателно мислене и предвиждане за негативна самоизява, резултатите от изследванията при много спортове се вземат под внимание. Резултатите са били постоянни независимо от спортната обстановка. Разумно е да приемем (обобщим) наличието на тези феномени и при плуването.

            - Отрицателно и позитивно мислене

Негативните ориентации към представянето са показали, че имат пагубни ефекти при самото представяне (Catanzaro, 1989; Ming& Martin, 1996; Wrisberg& Anshel, 1997). Примери за отрицателни ориентации са безпокойство, желание у плувеца да не се налага да се състезава, плуване така че другите да не бъдат разочаровани и опити да се избегне лошо представяне. Резултатът от негативния подход е различна физиология спрямо онази, която би се появила при положителна ориентация. Негативните спортисти работят по-неефективно, изморяват се по-лесно и използват различни физиологически компоненти при спортните си реакции в сравнение, когато са позитивно настроени (Taylor, 1979). Човек не може да извърши същото количество работа при негативно мислене, колкото може да постигне при позитивно. Негативното мислене ще накара плувеца да действа по-неефективно и ще промени енергийните характеристики на представянето. Количеството на негативни мисли преди и по време на състезание определя по-голямата част от влошаването при представянето. Ако човек мисли отрицателно, ще се представи отрицателно.

Някои често срещани ситуации с негативни реакции са, когато на плувците им бъде отказан достъп до състезателни костюми, за които те мислят, че дават предимства; карани са да носят костюми, които са неудобни и / или пречат при изпълнението на плувните техники и умения (например, заради договор на отбора с „по-нежелан” производител); или когато са поставени в ситуация, която създава негативни реакции (например, желаният костюм се къса, когато се облича за състезанието и плувецът е трябва да го замени със „стари” или „тренировъчен” костюм). Случаи като тези пораждат силни отрицателни реакции, които доминират в съзнанието на плувците за известно време.

Плувците трябва да тълкуват всяка състезателна ситуация така че целта на състезанието е да се постигнат положителни резултати. Даден атлет, който се стреми да прави това добре във всяко състезание показва положителен подход към състезанието. Това ще доведе до използването на най-добрата физиология, която плувецът е постигнал чрез тренировките. Убеждението, че състезателният костюм на даден плувец е най-добрият и че той ще помогне за най-доброто представяне на плувеца е основна характеристика в днешната състезателна „култура”. Без значение от марката на костюма, ако състезателят вярва, че той дава предимства, тогава ще се изгради една важна част на положително мислене към състезанието.

Rushallи Shewchuk(1989) изследват ефекта на целенасочено мислене с предварително подготвени положителни мисли по време на две различни тренировки при национални състезатели по плуване във възрастови групи. Подобрението в представянето варира от 1,39 – 2,13%. Този ефект е по-голям отколкото очаквания ефект от носенето на най-новите състезателни костюми. Всичко, което намалява количеството и / или интензивността на положителното мислене най-вероятно ще доведе до отслабване в плувното представяне.

Ефектът, който положителното убеждение има върху представянето (например, „костюмът ще ми помогне да се представя най-добре”) най-общо се нарича плацебо ефект. (Плацебо е безвредно лекарство, без истински лечебен ефект, предписано, за да се успокои пациентът.) Наличието на този ефект спомага за най-доброто представяне. Когато той отсъства или е неблагоприятен отрицателен, представянето обикновено е по-слабо от максималното. Така, когато плувците отиват на изключително важни състезания, всички аспекти на подготовката трябва да се оценят като положителни „знаци” за успешното представяне. Ако плувната екипировка се приема като неподходяща, представянето ще се влоши.

Има доказателства за наличието на плацебо ефекти при изследванията на състезателни костюми. Robertsи други (2003) докладват, че когато плувците носят състезателни костюми в изследователска среда, тяхното най-високо ниво на представяне се постига чрез високи усилия и метаболитни разходи. Допълнителното усилие обяснява разликата в представянето между стандартния костюм и състезателен костюм Fastskin. Алтернативно, човек може да твърди, че плувците не са се старали толкова със стандартния костюм. Независимо коя интерпретация е предпочетена, изследването показва, че различните костюми извличат в отговор различни усилия, докато се гони най-добро представяне.

Контролът върху плацебо ефекта (ефектът на положителни и отрицателни очаквания от и мисли за представянето) е важен при изследването, когато се сравняват най-новите състезателни костюми с по-стари варианти и дори със стандартни костюми. Изследователските резултати на някои експериментални условия могат да бъдат обречени на по-слабо представяне или оценки, поради предварително убеждение в провал. Безброй фактори могат да повлияят на убежденията на плувците относно предстоящо представяне. Няма изследвания или съмнителни доклади на производителите на състезателни костюми, където да са правени опити за контролиране на плацебо ефекта.

            - Предвиждане за отрицателна самоизява

Плувците, които вярват, че имат малки шансове за постигане на цели или победи, вероятно ще се представят на по-слаби нива. Психологическата литература ни показа, че когато даден човек предвиди отрицателен резултат, то той най-вероятно ще бъде такъв (Dalton, Maier, & Posavac, 1977), особено при състезателното плуване. За съжаление, обратното не се случва при положително предвиждане, тоест ако човекът каже че ще победи, победата не настъпва задължително.

За да се избегне предвиждането на негативна самоизява, атлетите трябва да имат положителни предвиждания и очаквания преди състезанието. Те трябва да знаят какво искат да направят, как ще го направят и след това да го нравят (Hanton& Jones, 1999; Kitsantas& Zimmerman, 1998). Състезателите не трябва да мислят за евентуални слабости и провали или потенциални проблеми преди и по време на състезание, в противен случай те вероятно ще се провалят (Dugdale& Eklund, 2002).

Плувецът не трябва да мисли за изоставане в темпото или за неправилно обръщане заради това, че костюмът, който носи би могъл да доведе до подобен резултат. Такава ориентация би довела до намалена физиологическа ефективност и технически умения. По-скоро, плувецът трябва да мисли за техниката, която ще доведе до поддържане на доброто темпо и да вярва, че резултатът ще бъде подпомогнат от екипировката, която носи. Това последно описание е положителен подход към същия проблем. Ефектът му няма да понижи представянето.

Предвиждане за отрицателна самоизява е налице, когато атлетът очаква да се представи по-слабо от максималното, заради разбрана слабост на състезателния костюм или други фактори. Предвиждането на отрицателен резултат има много силен пагубен ефект върху стандарта на представяне. Това без съмнение доведе до по-слабо представяне. Това е много сходно с поведение насочено към постигане на дадена цел. Обратно на това, предвиждането за положителни резултати от представянето вероятно ще подпомогне плувците да се представят най-добре, тоест те ще осъзнаят всички предимства на тренировките, през които са преминали. Положителният подход не добавя нищо допълнително към потенциала на представяне. Той единствено спомага за това потенциалът да се реализира. От друга страна, предвиждането за отрицателна самоизява обикновено пречи на доброто представяне и почти осигурява ниво на представяне по-ниско от максималното.

В изследвания, където се сравняват различни костюми, е важно да се контролира ефекта на предвиждането за отрицателна самоизява, когато субектите носят костюми възприемани като по-слаби или неадекватни за „най-доброто представяне”. Този феномен допълнително се усложнява. Негативното убеждение стимулира по-слабо представяне поради спад в ефективността на работа. Така, количеството работа между тестовете с положителното мислене и отрицателното предвиждане може да бъде еднаква, но разликата в представянето се дължи на убежденията на субектите за техните състезателни костюми, а не на самите костюми. Производителите на състезателни костюми може да не желаят да разглеждат тази възможност, но тя е важна променлива, която трябва да се контролира, ако се търсят верни и точни резултати и заключения от изследванията и особено при изследвания, които биха довели до малки експериментални резултати (а производителите на състезателни костюми имат доста малки резултати, ако изобщо имат някакви).

Има едва доловими разлики между отрицателното мислене и предвиждането за отрицателна самоизява. Отрицателното мислене е по-скоро самоубеждение и е по-преходно състояние. То може относително лесно да бъде променено чрез подходяща намеса. Отрицателното предвиждане е определено очакване от представянето и е трудно да се промени. По отношение на убежденията спрямо състезателните костюми, би било необходимо да се смени костюма за да се промени цялото състояние, предвиждането отнема повече време да се промени.

За приемливо изследване и точна оценка на влиянието на състезателния костюм върху представянето и физиологическите реакции, всички субекти трябва да вярват, че ще представят най-добре с всички състезателни костюми и без състезателен костюм. Нито един субект не трябва да вярва, че някакво условие ще причини понижено представяне. Негативно-положителното мислене (плацебо ефектът) и предвиждането за отрицателна самоизява трябва да се контролират в изследванията, които сравняват резултатите (ако съществуват) от състезателните костюми. Ако не се контролират, е погрешно да се заключава, че измерените разлики се дължат единствено на състезателните костюми просто защото те са основен интерес на изследователите и онези, които спонсорират изследването.

Проблемът на психологическите убеждения относно състезателните костюми влияещи върху представянето може да не е истински проблем, защото няма разлика между оборудването на производителите. Убежденията може да са резултат от догмата, която се съдържа в маркетинговите стратегии и рекламите. Появата на състезателните костюми ненужно създаде по-сложна среда за представяне, защото костюмите се приемат като важен фактор, който определя представянето. Своеволното създаване на пазар за ненужна екипировка със съмнителни и неясни ефекти увеличава разходите и трудностите при участия в плуването. Това е жалко.

7. Други фактори

            - Подобрение в плувното представяне

Много се каза за броя на световните рекорди поставени в голям и малък басейн тази година. Има причини за подобен бум, макар че нивото на постижения тази година надмина очакваното „нормално” ниво за Олимпийска година. Четири значителни причини се предлагат за обяснение на този феномен.

Стимулът на олимпийските игри. Увеличението в броя на световните рекорди обикновено е по-голямо в Олимпийска година. Това със сигурност се прояви през 2008 година. Тази изключителна година бе очаквана след забележимото увеличение в световните рекорди през 2007 година. Олимпийският стимул е само част от причината за тазгодишната необикновена вълна от рекорди.

Технически подобрения. Осъществяването на промени в техниката отначало започва бавно, следва постепенно нарастване в приемането й, като накрая охотно се усвоява от почти цялата състезателна плувна общност. Най-накрая се признава, че задвижващите сили трябва да се създават от ръцете, като тези сили се създават от възможно най-големите повърхностни площи, а именно дланите, предмишниците и горната част на ръцете, както се използват главно в движение назад. (Читателите, трябва да погледнат анализите предоставени в частта Как го правят шампионите на този уебсайт, за да видят тези развития от 1996 година насам.) Тези характеристики замениха наблягането върху повдигащите сили и криволинейното (S-образно) движение на дланите, две концепции, които доминираха теорията на техниката за три десетилетия. Освен това, като изключим незначителното възраждане на ритането при някои треньори, признаването на превъзходството на ръцете над подчертаното ритане позволи да се спести енергия (а да не се губи непродуктивно чрез прекомерно ритане). Признанието на ползата от обтекаемото положение на тялото намали съпротивление създавано от плувеца.

Това не са всички скорошни промени в техниката, които са допринесли за повишаване на стандартите в плувните дисциплини. Например, уменията при състезанието (стартове, обръщания, подводна част и др.) се славят с подновен интерес. Обаче, по-горните са част от факторите с по-голямо влияние, които са били доказани и ще издигнат плувното представяне до по-високо ниво, отколкото който и да е състезателен костюм би могъл някога.

Подобрения в тренировките. От 2000 година, приетото убеждение, че „километрите правят състезанието”, което беше в основата на тренировъчните програми от десетилетия, беше подменено. Принципът на Специфичност упражни благотворно влияние. Съвременните успешни програми, много от които все още включват много неподходящи тренировки, значително увеличиха количеството на значимите за състезания тренировки. Голяма част от тренировките в басейна днес са от практическо значение за състезанията; определено много повече отколкото беше преди 15 – 20 години.

Една част от тренировката с практическо значение (насочена към състезанията) е увеличаване на темпото на загребване сред елитните плувци. Много плувци са били ограничени от стремежа си да постигнат възможно най-голямата дължина на загребване, което често се постигаше с по-ниско или поне без увеличение в темпото на загребване. Обаче, темпото на загребване подчертано се увеличи особено при спринтовите дисциплини. По-високото темпо също промени честотата, с която плувците дишат. Поне при състезанията на 100 метра или по-къси при свободен стил и гръб дишането днес е при необходимост. По-рядко се вдишва, заради признанието на факта, че вдишването забавя плувеца. По-малкото вдишвания допринася за по-големи периоди на последователно (непроменливо) загребване и постоянна циклична скорост.

Тези промени в тренировките се появиха видимо като ставаха все по-популярни след Олимпийските игри в Атина. Способността на елитните плувци последователно да правят забележителни представяния целогодишно потвърждава, че нарастването на подходящите тренировки е основна причина за тази съвременна вълна от представяния със световни рекорди.

Психология. Умствената подготовка на плувците за големи състезания постепенно навлезе в клубните и регионални отбори по плуване и вече не е единствено от компетентността на националните отбори. Също така, честите международни състезания (например, световните шампионати всяка година; много Световни купи; регионални състезания) стимулират плувците да очакват да плуват добре независимо от вида на състезанието. Стимулът да се печелят добри пари чрез наградните фондове и честото постигане на целита на представянето също промени начина, по който плувците гледат на това къде, колко често и кога ще плуват добре. Днешните плувци се учат едни от други, учат се от ново поколение треньори и правят опити с оптимизиране на стратегии.

Крайният резултат от една значителна промяна в психологията състезателите по плуване е че днес плувците очакват да се представят добре когато искат, което е противно на „старата” концепция за добро плуване с един или два върхови момента в годината.

Горните четири фактора изглежда са на челно място и всеобщо се приемат след Олимпийските игри в Атина. Човек винаги може да намери изключения, но универсалността на появата им е впечатляваща. Това, което е по-важно в контекста на тази статия е, че всеки един от четирите фактора самостоятелно би имал по-голямо влияние върху подобряването на плувното представяне, отколкото състезателен костюм без допълнителна плаваемост. Когато са налице няколко фактора заедно, налице е изключително представяне, независимо от тава дали се носи или не се носи определена марка плувна екипировка. Видът на състезателните костюми носени от даден плувец е без значение при тези по-важни тренировъчни фактори.

Твърдението на този автор е, че тренировките по плуване и работата на треньорите са отговорни за тази забележителна година в плуването, а не незначителният фактор – видът на състезателния костюм.

            - Допълнително усложнение

Тъй като състезателните костюми днес се произвеждат сложно с няколко различни материала в структурата им, те дават възможност за допълнителна манипулация след като са били доставени на организации / отбори / треньори / плувци. Пълно е със слухове за стратегиите на плувците за увеличаване на въздуха затворен между LZR Racer и кожата. Един от тях е, че тъй като LZR е водонепроницаем (отблъсква водата) ако плувецът си намаже кожата с масло това не само прави обличането на костюма по-лесно, но и кара една отблъскваща повърхност (омаслената кожа) да отблъсква самия костюм. Налягането между двете изисква минимално количество влага, но във всички случаи ще помогне за задържането на затворения въздух независимо от физическото търкане и манипулации, които се появяват, когато се плува в състезание. Плаваемостта породена от въздуха са доближава до качеството на неопренов костюм за подобряване на представянето.

Манипулациите на състезателните костюми (плувната екипировка) днес надхвърля сферата на еднаквостта на екипировката, което да осигури честно състезание. Успехът в манипулациите на едни плувци ще предостави предимства, които няма да са достъпни за други. Ако настоящият маниер на ръководство и мълчаливо съгласие на FINA се запази, поправките на състезателните костюми ще станат аналогични на печелене на предимства чрез употребата на различни видове и количества допинг. След като съществува тестуване за допинг, скоро ще възникне ситуацията, където след всяко голямо състезание и рекордно плуване, състезателните костюми на плувците ще бъдат изследвани, за да се види, че те са в границите определени на този спорт. Подобно изследване няма да бъде лесно и човек може да си го представи как следва някои от процедурите, които се използват при допинг тестовете. Например, сертифицирано официално лице ще трябва да следва плувеца, да го наблюдава докато сваля състезателния костюм, да задържи костюма и да го занесе за изследване. Всичко това ще трябва да бъде съгласувано с плувеца, за да се покаже, че се следват правилните процедури като преграда пред евентуален съдебен процес. Тази възможност вероятно ще бъде приета от производителите, защото един състезател участващ в няколко дисциплини ще трябва да има отделен костюм за всяко състезание (включително и за сериите и полуфиналите), заради необходимото изследване. Произтичащата вълна от продажби на състезателни костюми е главозамайваща. Може ли читателят да види накъде ни води FINA в това?

            - Цената на участието

Една тема, която трябва да се разгледа от всички нива на плувната организация и администрация е цената на участието в този спорт. Плуването вече е много скъп спорт. Рядко е доходоносен бизнес за състезаващите се отбори. За да се изградят успешни плувци, необходимо е те да започнат да тренират в разумно ранна възраст. Така, разходите за поддържането на един или повече успешни плувци в едно семейство за доста години е често срещано и широко разпространено съображение.

Въвеждането на състезателните костюми накара разходите за костюми при сериозните състезатели да увеличи с двадесет до тридесет пъти. Не само, че костюмът е по-скъп, но и животът на костюма е много по-кратък от този на стандартния състезателен костюм. Появява се тенденция, където семейства и отбори не могат да поддържат такова увеличение при екипировката, когато всички останали фактори (например, отопление на басейна; условия на околната среда; транспорт; настаняване по време на състезания и др.) също подчертано нарастват. Ще дойде време, когато някои състезатели ще решат, че участието в плувно състезание е твърде скъпо. Това е един от факторите, който лежи в основата на намаляване на броя на колежанските отбори по плуване в САЩ. Много от днешните елитни състезатели могат единствено да тренират и да се състезават с външна финансова помощ.

Технологическата страна на даден спорт е един от начините, чрез които разходите за участие могат да бъдат контролирани. Това е нещо, пред което се изправят много спортове. Във ветроходството, лодките в класовете без ограничение (като океанско състезание) или със слабо ограничение (като Американската купа) често са неприлично скъпи и достъпни само за много малко хора. Ветроходството също управлява класове лодки със строг дизайн и материали. При еднокласовото ветроходство разходите за оборудването се поддържат ниски и така състезанията се решават на база умения на участниците, а не на технологически предимства. Подобни примери могат да се дадат за други технологически спортове (като автомобилните състезания; гребане), където правилата за оборудването поддържа ниски разходи за участие, поне частично.

Докато FINA позволява на спонсориращите компании да предлагат технологически нововъведения (и планираното им излизане от употреба) в спорта, това спонсориране главно помага на административната страна на спорта. Когато състезателните костюми бяха въведени за първи път през 2000 година, много хора бяха изумени от цената, която беше приблизително 10 пъти по-висока от тази на съществуващите къси състезателни костюми. Осем години по-късо, цената на подобен костюм отново се удвои и дори утрои. Технологията се самооценява на нива, които на са достъпни за състезателите. За един кратък период, да се разчита на правителства и институции да финансират закупуването на екипировката е стратегия с временно решение. Обаче, накрая тези агенции ще възпротивя на нарастващите разходи и от това ще пострада участието в състезания.

Това кратко разглеждане на влиянието на разходите за участие за екстравагантни бански костюми за еднократна употреба не покрива всички аспекти, но посланието му трябва да е ясно: С нарастване на разходите за участие в плуването, броят на състезателите по плуване ще намалява. Това би бил един тъжен резултат за този здравословен и вълнуващ спорт.

            - Важна е марката, а не костюма

Представата за състезателните костюми и особено LZR Racer на Speedo е, че костюмът покрива краката и тялото и понякога ръцете. Обаче, при анализ на участниците в Австралийските квалификации за Олимпийските игри, човек може само да се изуми от това колко рядко плувците носят цели състезателни костюми. Брусистите носят костюми с дължина до колената и особено мъжете носят костюми от кръста до колената. Това означава, че по-голямата част на контакта на плувеца с водата е с обръснатата кожа. Този най-малък костюм е марка Speedo, но размерът му би оказал незначително влияние (положително или отрицателно) върху представянето на плувеца. На Австралийските квалификации, състезанието на 100 метра бруст бе спечелено от втория в ранглистата, Brenton Rickard, който носи най-малкия костюм на SpeedoLZRRacer. Той победи брусист No. 1 в ранглистата, ChristianSprenger, който бе с LZR Racer от врата до глезените. Други фактори освен състезателния костюм са преобладавали в състезанието. Целият костюм LZR Racer на Sprengerопределено не го направи непобедим. Макар че той не се представи много добре, представянето му вероятно не беше онова, което Speedo биха желали да препишат на лелия си състезателен костюм. Обаче, Speedo ще се похвалят, че тези двама плувци са се класирали за Австралийския олимпийски отбор, като са носели техни продукти (възможността да се носи продукт на други производители не съществува, защото и двамата плувци са членове на австралийския отбор и са задължени да носят продуктите на Speedo).

В други състезание, като гръб жени, повечето плувкини избраха костюми с дължина до коленете. Най-знаменитата австралийска гърбистка, Emily Seebohm, беше с костюм с отворен гръб и до коленете, за да се подобри значително и стана първата австралийка, която слезе под една минута на 100 метра гръб. (Трябва да се отбележи, че споменаването на определени случаи, за да се представи дадена гледна точка, и вероятно да се повлияе на общото схващане на читателя е подвеждане, ако се прави преднамерено. Примерите тук се дават единствено, за да се подчертае, че има изключения на обобщаването за структурата на състезателните костюми носени от всички плувци и техните „ефекти” върху представянето. Вместо да се приемат фалшиви обобщения, човек трябва да обръща толкова внимание на изключенията колкото на онези събития, които пасват на стереотипа.)

Има много варианти на Speedo LZRRacer. В повечето случаи е въпрос на лични предпочитания по отношение на това каква част от тялото на плувеца да е покрита, което определя вида на носения костюм. Затова реалността на ситуацията е такава, че има разнообразие от пропорции при костюмите много, от които не покрива цялото тяло, макар че носят търговската марка. Безсрамно и измамно е даден производител да твърди, че влиянието върху представянето на определена марка костюм е еднакво и при минимално и при максимално покритие на тялото. „Предимствата” на тази екипировка биха били пропорционални на покритието на тялото. Обаче, рекламата на производителя, и невежите медии, приписват избрани изключителни представяния на състезателен костюм LZR Racer и пренебрегват потенциалното влияние оказано в зависимост от вида на носения състезателен костюм (като цял, с отворен гръб, само долна част и др.).

Сред елитните плувци няма сходство в количеството на покритата площ от тялото, вида на състезателния костюм или предпочитания в различните състезания. Единствената прилика е търговската марка, която предимно е Speedo. Изглежда, че търговската марка кара плувците да плуват бързо – или поне така медиите и рекламният отдел на Speedo биха желали да си вярваме.

Резултатът от това наблюдение е, че именно търговската марка се свързва с избрани изключителни представяния, които се използват, за да изтласкат напред тази марка. Това не е фиксиран модел на екипировката. Пропускът да се обърне внимание на по-слабите представяния, които използват вариант на тази екипировка също допълнително повлиява върху желаното обществено схващане.

Сега зависи от някой друг да обясни физическите качества на търговската марка, която по общо мнение води до световни рекорди. Успех!

8. Заключение

Една от целите на тази статия бе да разгледа разработването и предоставянето на състезателните костюми на състезателите по плуване. Постигането на тази цел бе затруднено от липсата на доказателства, които да потвърдят валидността на твърденията относно ефектите на тези продукти. Беше изказано твърдението, че голяма част от „науката”, върху която се позовават производителите в своята рекламна догма е съмнителна. Особено по отношение на състезателните костюми от първо поколение, преобладаващите доказателства показаха, че повечето твърдения са неверни. За осем години, плувците се представяха с продукт използващ съмнителни твърдения за насърчаване на продажбите, купен от финансовите поддръжници.

Рекламата разграничи различните състезателни костюми, които навлязоха в състезателната плувна среда. Като цяло, една умерена оценка би била, че състезателните костюми от първо поколение са били с минимална полза, а една критична оценка би поддържала тезата, че те са били по-скоро пагубни за представянето, отколкото неутрални. При сегашната вълна от състезателни костюми от второ поколение, изглежда технологията е центърът, около който се изграждат рекламните стратегии. Без доказателства, човек не може да отхвърли твърденията на производителите, но също така производителите не могат да ги подкрепят с такива. Степента на разпространение на рекламата и пропагандата е различна при производителите. Съществува вероятност производител с по-малка реклама да е разработил състезателен костюм, който да е ефективен в повишаването на плувното представяне в състезания.

Тази статия се фокусира предимно върху действията и продуктите на Speedo. Третирането им тук е в известен контраст с признанието, че компанията е осигурявала своята великодушна подкрепа на плуването в целия свят през годините. В действителност, в ранните години на автора, през които се е включил в състезателното плуване в Австралия през 50-те и 60-те години, той е бил изключително впечатлен и е оценявал подкрепата, която е подпомогнала изцяло аматьорското участие на плувци в онова време. (Една от причините защо Speedo са били „добри” в онези дни е, че компанията е била управлявана от бивши плувци). Обаче, щом Speedo напуска австралийския бряг, започва да се държи по-вече като фирма и както изглежда решенията им, особено напоследък, се вземат въз основа на фирмената печалба на първо място, докато безкористната подкрепа изглежда, че е по-маловажна. Това е тъжно.

            - А оттук накъде?

Състезателното плуване изглежда е в смут. С наближаването на Олимпийските игри в Пекин, в плувните среди се говори, че рекордите поставени през 2008 година и след това трябва да бъдат отбелязани със звездичка (за да се отбележи убеждението, че употребата на състезателни костюми повишават представянето). Производителите рекламират по-интензивно от всякога чрез атрактивни уебстраници и екстравагантни твърдения за техните продукти. Внезапното появяване на това технологически напредък (да се разбира како „проблем”) потопи други важни страни в плуването (като как да се тренира; усъвършенстване на техниката и др.), което е жалко.

Решението. Има просто решение на нечестността, която ще бъде в резултат на това ако някои състезателни костюми се докаже, че подобряват представянето. Това решение е прието в спорта ски скокове, в който в края на 70-те години е имал „технологически предимства”, които започнаха да тласкат скоковете към извисяване. Костюмите в състезателното плуване трябва да са изработени от материал, който има само определени качества. Тези качества трябва да съдържат следното (предоставят се примери от практически изследвания, за да разбере читателя какво може да бъде направено в практически ситуации).

- Плътност. Материалите за бански костюми трябва да позволяват на флуидите (въздух и вода) да преминават през тях с някаква специфична скорост. Потокът на флуиди ще попречи на материалите да задържат въздух между тях и тялото и следователно ще предотврати допълнителната плаваемост. (Един тест може да бъде да се постави един квадратен метър от материала върху спокойна вода в официален състезателен басейн и той трябва да потъне в рамките на 15 секунди.)
- Попиване. Материалите за бански костюми трябва да попиват вода с някаква специфична скорост. Това също е свързано с плаваемостта. Не трябва да има никакви предимства от това да се плува със сух костюм при спринтовите дисциплини, докато костюмът би могъл да попие вода в последните дължини на дългите дистанции. Не трябва да има различни ефекти при тази екипировка в различните състезания. (Един тест може да бъде, че след преминаване на теста за плътност, този квадратен метър от материала да се изцеди и да отдели 0,1 литър вода.)
- Еластичност. Банските костюми трябва да имат някаква структурна цялост, така че да бъдат произвеждани относително просто и да са удобни за различни форми на телата на плувците. (Един тест може да бъде, че един квадратен метър от провесен материал ще се деформира с не по-малко от 10%, когато един килограм е поставен в центъра на материала.)

Други технологични качества може да се наложи да бъдат контролирани или забранени (например, дообработка чрез напръскване, което би могло да импрегнира материал и промени качествата на плътност, попиване и еластичност). Това може да се избегне лесно като се извършат тестове върху завършените продукти. Простите тестове биха могли да попречат на отделни лица да поправят костюмите след закупуване.

Чрез определяне на качествата на представяне на материите за бански костюми, производителите ще могат сами да проектират, оцветяват, оформят и украсяват своите костюми колкото си пожелаят. Обаче, качествата на плаваемост или липса на плаваемост и повърхностно съпротивление на всички костюми ще бъдат еднакви.

Човек може да разгърне дебата в дискусия за изключително дребните нишки използвани в костюмите. От гледна точка на плуването, тя може да бъде безкрайна. Това, което е важно е функцията на завършените материи (т. е. представянето на съставните нишки и обработките), с други думи как реагира костюма когато е облечен от плувец в състезание. Следователно, плетената / втъканата / съединената и т.н. материя е тази, която трябва да се подложи на изследване, а не нишките. Специфичната плътност на дадена нишка е без значение, докато материята не помага за плаваемостта или преминава през значителни преходи в състезанията (например, не трябва да отнема значително време на материята да се намокри).

Плаваемостта (подобряването на плаваемостта) е единственият фактор, който е доказано че подобрява плувното представяне. За неопренът (във водолазните костюми) е доказано, че създава ефект, който води до повишаване на представянето (Cordain& Kopriva, 1991; Nicolaou, Kozusko, J. & Bishop, 2001; Tomikawa& Nomura, 2004), макар че степента на повишаване зависи от поне от нивото на мазнините в тялото на плувеца и дизайна на костюма. Следователно, промяната на плаваемостта на плувеца в някаква част от състезанието трябва да бъде основният дисквалификационен фактор за материята на банския костюм. Важно е този фактор да се отстрани в пълна степен от състезателните костюми.

Един желан резултат от стандартизирането на материалите би бил цената на костюмите. Състезателите по плуване няма да бъдат лъгани да плащат извънредно високи цени за някакво неефективно и вероятно безполезно технологическо усъвършенстване. Излизането от употреба на костюма ще бъде по-слабо осезаемо. Пазарният хит на „технологически предимства” ще бъде премахнат от производителите и FINA и така ще има силна и значителна съпротива на това разумно решение от тези източници.

            - Отговорността на FINA

Поне веднъж FINA се е разпоредила срещу дизайна на банските костюми, защото се смяташе, че повишават представянето. През 1986 година, BrianLowdon, бивш експерт по движения на човешкото тяло от Университет Deakin (Австралия), разработи неопренов състезателен костюм за някои от най-добрите австралийски плувци. Треньорът по плуване LaurieLawrenceнаправи така, че всичките му плувци да разполагат с костюма на Lowdonпреди Олимпийските игри през 1988 година, за да ги използват в Сеул. FINAизследва костюмите и реши, че те осигуряват допълнителна плаваемост като по този начин нарушават правилата на FINA (6), така че на австралийците им бе забранено да ги използват на онези игри.

Обаче, от въвеждането на състезателните костюми през 2000 година, FINA приемат продуктите на повечето производители като такива, които не повишават представянето. От особена загриженост е твърдението за плаваемост, факторът спрямо който костюмът на Lowdonе забранен за австралийците през 1988 година. Очевидно FINA не извършват никакви изследвания, а разчита на спецификациите на производители, когато взема решение дали да допусне или да отхвърли даден костюм. Подобно доверие е наивно и погрешно.

Продължилият провал на FINA да изследва предоставените материали и костюми е неизпълнение на задълженията, които се очакват от тях от страна на по-голямата част от плувната общественост. Докато FINA не опровергае това и не само с думи да увърта въпроса (например, честото приписване на технически напредък), по-разумно е всички състезателни костюми да се смятат за екипировка чиято цел, декларирана от производителите, е да помогне на плувците да постигнат по-добри времена.

Производителите открито пренебрегват правилата на FINA в своите рекламни кампании. Когато представят нов състезателен костюм (Агенция France-Presse, 2008), Arenaсе похвали, че „новите им костюми PowerskinR-Revolution+ са безшевни с полиуретанови части, които повишават плаваемостта и здраво придържат мускулите”. Докато някои от приписаните качествата на Powerskinса подобни на тези на състезателните костюми на Adidas и на други производители, твърдението за подобрена плаваемост, трябва да провокира реакция от страна на FINA. Обаче, цитираното изказване бе направено веднага след като костюмът бе одобрен от FINA на 5 юни, 2008 година. Очевидно, ако даден производител на бански костюми е спонсор на FINA, то той не се подчинява на правилата на FINA.

Озадачаващо е как FINA отхвърля качествата на костюмите рекламирани от своите спонсори и други производители на състезателни костюми. Противоречията (например, FINA твърди, че костюмите не повишават плаваемостта нито подобряват представянето) между FINA и производителите навежда на мисълта, че едната или другата страна грешат. Изглежда, че една от отговорностите на FINA е да действа от страна на плувната общественост и да поддържа работата, която определя точните качества на тази форма на екипировка.

Провалът на FINA ефективно да контролира ситуацията със състезателните костюми доведе до насърчаване на опитите на състезателите да се възползват от нечестни предимства като поправят своите костюми след спецификациите на производителите. Това означава, че този проблемен период в развитието на плуването в действителност подпомага целенасочената измама като част от процеса на успешното представяне.

FINAтрябва да действа отговорно и загрижено за интересите на състезателите по плуване.

9. Бележки под линия

1. Името се отнася за всички състезателни костюми на всички производители.

2. Твърди се, че състезателните костюми Fastskinподобряват времената с до 3% http://www.abc.net.au/news/olympics/features/fastskin.htm.

3. Curveball Aerodynamics.

4. За обяснение на различните форми на съпротивление, които се свързват със състезателите по плуване вижте Rushall и други (1994) или (apreviousarticleinthisjournal).

5. Има някои от нас, които са в плуването повече от 50 години и които вярват, че Perkins пожертва своето място в плуването и Олимпийските игри заради спонсорството и / или съмнителни действия.

6. Правило 10.7 гласи: „Никой плувец няма да използва каквито и да е средства, които могат да подпомогнат скоростта, плаваемостта или издръжливостта му по време на състезание (като ръкавици с ципи, плавници, и други). Очила за плуване могат да се носят.”

10. Отпратки

Agence France-Presse. (June 5, 2008). FINA approves Arena swimsuit. News.com.au. http://www.foxsports.com.au/story/0,8659,23813562-23218,00.html

Almond, E. (May 15, 2008). Swimmers well-suited to set records at Olympics. MercuryNews.com. http://www.mercurynews.com/ci_9266676?source=most_emailed

Benjanuvatra, N., Dawson, G., Blanksby, B. A., Elliott, B. C. (2002). Comparison of buoyancy, passive and net active drag forces between Fastskin and standard swimsuits. Journal of Science and Medicine in Sport, 5, 115-123.

Catanzaro, S. J. (1989). Effects of enhancement expectancies on expectancy and minimal goal statements. The Journal of Psychology, 123, 91-100.

Chatard, J.-C., Lavoie, J. M., Bourgoin, B., & Lacour, J. R. (1990). The contribution of passive drag as a determinant of swimming performance. International Journal of Sports Medicine, 11, 367-372.

Chatard, J.-C., & Wilson, B. (2008). Effect of fastskin suits on performance, drag, and energy cost of swimming. Medicine & Science in Sports & Exercise, 40, 1149-1154.

Clarys, J. P. (1976). Investigation into hydrodynamic and morphological aspects of the human body. Doctoral dissertation. Vrije Universiteit, Brussels.

Clarys, J. P. (1979). Human morphologyo and hydrodynamics. In J. Terauds & W. Bedingfield (Eds.), International series on sport sciences, SWIMMING III, Vol. 8. Baltimore: University Park Press. Pp. 3-41.

Cordain, L., & Kopriva, R. (1991). Wetsuits, body density, and swimming performance. British Journal of Sports Medicine, 25, 31-33.

Dalton, J. E., Maier, R. A., & Posavac, E. J. (1977). A self-fulfilling prophecy in a competitive psychomotor task. Journal of Research in Personality, 11, 487-495.

Dilllman, L. (May 15, 2008). TYR sues Speedo's parent company, the producer of the LZR Racer swimsuit. Los AngelesTimes. [http://www.latimes.com/sports/la-sp-swim15-2008may15,0,7188115.story]

Dugdale, J. R., & Eklund, R. C. (2002). Do not pay attention to the umpires; Thought suppression and task-relevant focusing strategies. Journal of Sport and Exercise Psychology, 24, 306-319.

Federal Trade Commission. (March 6, 2000).

Gettelfinger, B., & Cussler, E. L. (2004). Will humans swim faster or slower in syrup? American Institute of Chemical Engineers Journal, 50, 2646-2647.

GlennResearch Center. (No date). Boundary Layer. National Aeronautics and Space Administration. [http://www.grc.nasa.gov/WWW/K-12/airplane/boundlay.html]

Hanton, S., & Jones, G. (1999). The acquisition and development of cognitive skills and strategies: I. Making the butterflies fly in formation. The Sport Psychologist, 12, 1-21.

Henrich, R. (2003). Body suits and performance. A paper presented at the American Swimming Coaches Association 35th Annual World Clinic in San Diego, California.

Hitchens, C. (2007). God is not Great. New York, NY: Hachette Book Group.

Huijung, P. A., Toussaint, H. M., Mackay, R., Vervoorn, K., Clarys, J. P., de Groot, G., & Hollander, A. P. (1988). Active drag related to body dimensions. In B. E. Ungerechts, K. Wilke, & K. Reischle (Eds.), Swimming Science V. Champaign, IL: Human Kinetics. Pp. 31-38.

Imhoff, F., & Pranger, L. (1975). Boat tuning for speed. Lymington, Hampshire, England: Nautical Publishing Company.

Jiskoot, J. & Clarys, J. P. (1988). Body resistance on and under the water surface. In J. Terauds & W. Bedingfield (Eds.), International series on sport sciences, SWIMMING III, Vol. 8. Baltimore: University Park Press.

Kitsantas, A., & Zimmerman, B. J. (1998). Self-regulation of motoric learning: A strategic cycle view. Journal of Applied Sport Psychology, 10, 220-239.

Maitland, M. E., & Vandertuin, J. F. (2002). The effect of compression clothing on muscular strength and endurance. Medicine & Science in Sports & Exercise, 34(5), Supplement abstract 963.

Matsunami, M., & Taimura, A. (2007). Influences of swimsuit design on swimming performance in competitive female swimmers. ACSM Annual Meeting New Orleans, Presentation Number, 1431.

Matsunami, M., Taimura, A., & Sugawara, M. (2003). Thermal responses in swimming is affected by the material of swim caps.Medicine & Science in Sports & Exercise, 35(5), Supplement abstract 148.

Ming, S., & Martin, G. L. (1996). Single-subject evaluation of a self-talk package for improving figure skating performance. Sport Psychologist, 10, 227-238.

Mollendorf, J. C., Termin, A. C., Oppenheim, E., & Pendergast, D. R. (2004). Effect of swim suit design on passive drag. Medicine & Science in Sports & Exercise, 36, 1029-1035.

Nicolaou, K. D., Kozusko, J. M., & Bishop, P. A. (2001). The effect of wetsuits on swim performance. Journal of Swimming Research, 15, 20-26.

O'Donnell, M. (July 22, 2004). Don't make the kick big, says study. The 7.30 Report: Australian Broadcasting Corporation. [http://www/abc/net.au/7.30/content/2004/s1159895.htm]

Parnell, S. (May 31, 2008). Slippery business. The Australian Magazine. [http://www.theaustralian.news.com.au/story/0,25197,23782894-5012694,00.html]

Roberts, B. S., Kamel, K. S., Hedrick, C. E., McLean, S. P., & Sharp, R. L. (2003). Effect of a FastSkin™ suit on submaximal freestyle swimming. Medicine & Science in Sports & Exercise, 35, 519-524.

Rushall, B. S. (2003). Biomechanics of human movement. Spring Valley, CA: Sports Science Associates.

Rushall, B. S., & Shewchuk, M. L., (1989). Effects of thought content instructions on swimming performance. The Journal of Sports Medicine and Physical Fitness, 29, 326-334.

Rushall, B. S., Holt, L. E., Sprigings, E. J., & Cappaert, J. M. (1994). A re-evaluation of the forces in swimming. Journal of Swimming Research, 10, 6-30.

Sharp, R. L., & Costill, D. L. (1989). Influence of body hair removal on physiological responses during breaststroke swimming. Medicine & Science in Exercise & Sports, 21, 576-580.

Smith, J. W., Molloy, J. M., & Pascoe, D. D. (2003). The efficacy of body suits at reducing drag and oxygen cost in competitive swimming. Medicine & Science in Sports &Exercise, 35(5), Supplement abstract 537.

Stager, J. M., Skube, J., Tanner, D. A., Winston, W., & Morris, H. H. (2001). Predicting elite swim performance at the USA 2000 Olympic Swim Trials. Medicine & Science in Sports & Exercise, 33(5), Supplement abstract 898.

Starling, R. D., Costill, D. L., Trappe, T. A., Jozsi, A. C., Trappe, S. W., & Goodpaster, B. H. (1995). Effect of swimming suit design on the energy demands of swimming. Medicine & Science in Sports & Exercise, 27, 1086-1089.

Taimura, A., & Matsunami, M. (2006). Effect of swimsuits and water temperature on thermal responses during submaximal swimming. Medicine & Science in Sports & Exercise, 38(5), Supplement abstract 2055.

Taimura, A., Matsunami, M., & Sugawara, M. (2003). Thermal responses to swimming: The influence of bodysuits. Medicine & Science in Sports &Exercise, 35(5), Supplement abstract 147.

Taylor, D. E. M. (1979). Human endurance - mind or muscle? British Journal of Sports Medicine, 12, 179-184.

Tomikawa, M., & Nomura, T. (2004). The effects of triathlon wetsuits on physiological responses and stroke parameters during submaximal swimming. Medicine & Science in Sports & Exercise, 36(5), Supplement abstract 1150.

Toussaint, H. M., Hollander, A. P., Berg, C. van den, & Vorontsov, A. (2000) Biomechanics of swimming. Exercise and Sport Science (Edited by Garrett, W. E. and Kirkendall, D. T.), pp. 639-660. Lippincott, Williams & Wilkins, Philadelphia.

Toussaint, H. M., Truijens, M., Elzinga, M.-J., van de Ven, A., de Best, H., Snabel, B., & de Groot, G. (2002). Effect of a FAST-SKIN™ 'body' suit on drag during front crawl swimming. Sport Biomechanics. 1, 1-10.

Van der Vaart, A. J. M., Savelberg, H. H. C. M., de Groot, G., Hollander, A. P., Toussaint, H. M., & van Ingen Schenau, G. J. (1987). An estimation of active drag in front crawl swimming. Journal of Biomechanics, 20, 543-546.

Van Manen, J. D., & Rijken, H. (1975). Dynamic measurement techniques on swimming bodies at the Netherlands Ship Model Basin. In L. Lewillie & J. P. Clarys (Eds.), Swimming II (pp. 70-77). Baltimore: University Park Press.

Wrisberg, C. A., & Anshel, C. A. (1997). The use of positively-worded performance reminders to reduce warm-up decrement in the field hockey penalty shot. Journal of Applied Sport Psychology, 9, 229-240.

Автор: Brent S. Rushall, Ph.D.,R.Psy.
Източник: SWIMMING SCIENCE JOURNAL

 

 

 

 

БФПС

Българска федерация по плувни спортове

БЧК

Български червен кръст

Реклама

Вашата реклама

Theme by Danetsoft and Danang Probo Sayekti inspired by Maksimer