slideshow 1 slideshow 2 slideshow 3 slideshow 4 slideshow 5 slideshow 6 slideshow 7 slideshow 8 slideshow 9 slideshow 10

Помага ли ограниченото дишане? (Тренировка с хипоксия)

Помага ли ограниченото дишане? (Тренировка с хипоксия)

Въведение

Тренировката с хипоксия или плуване с ограничено или изобщо без дишане беше представена от Dr. James<<Doc>> Counsilman, за да могат плувците да привикнат към липсата на кислород. По онова време се смяташе, че тренировката с хипоксия симулира тренировка на голяма надморска височина. Освен това, плувецът може да поддържа гладко и стабилно загребване.

Тази техника на дишане увеличава броя на загребванията при едно вдишване от 2 – 3 загребвания до 5 до 9 или повече. Друг вариант на тренировка с хипоксия е плуването на 25 до 50 метра без дишане.

Тренировкитес хипоксия, обаче, нямат нищо общо с липсата на кислород, както е в случая с високата надморска височина. Ограниченото дишане води до увеличена концентрация на въглероден диоксид в кръвта, което в действителност задейства необходимостта от дишане (=хиперкапнична тренировка). Тренировките с хипоксия са по-сходни с това, което се случва в състезание след последното обръщане, когато концентрацията на въглероден диоксид в кръвта достигне много високи нива. По този начин, тренировката с хипоксия е отлично средство да се тренира дисциплината и издръжливостта необходими на спринтьорите и плувците на средни разстояния до 400 метра.

Предупреждение: Абсолютно никога не хипервентилирайте преди тренировка с хипоксия. Хипервентилацията води до намаляване на концентрацията на въглероден диоксид в кръвта. Концентрацията на кислорода не се променя. Чрез хипервентилация, плувецът подтиска желанието (сигнала) за дишане и може внезапно да припадне и дори да умре.

В едно ново научно изследване (WestSA, DrummondMJ, VannessJM, CiccolellaME, 2005) на кръвния лактат и метаболитните реакции при контролирана честота на дишане по време на плувна сесия с постепенна промяна (JStrengthCondRes. 2005 Nov;19(4):772-6) даде следните резултати.

Резултати

Ограниченото дишане не симулира висока надморска височина.

Ограниченото дишане (5-7-9) води до по-високо натоварване дори при умерена интензивност. Спринтьорите и плувците на средни разстояния могат да се научат да се справят по-добре с липсата на дишане, което се появява в състезанията след последното обръщане.

Ограниченото дишане води до намален пулс. По този начин, при тренировки с хипоксия пулсът не е инструмент, по който да се следи натоварването.

Концентрацията на кръвен лактат не се увеличава. Във връзка с това, тренировките с хипоксия много се различават от тренировките в състезателни условия.

В своята книга „Най-бързото плуване” Ernest Maglischo предупреждава: Вместо тренировки с хипоксия е много по-добре да се тренира като при състезателни условия. Ако плувате бавно при хипоксия, механиката на загребването се променя и губите скорост. Единственото предимство, според Maglischo, е да се научите да задържате дъха си, което ще ви е необходимо и в състезанията.

Автор: Felix Gmunder
Източник: SVL

БФПС

Българска федерация по плувни спортове

БЧК

Български червен кръст

Реклама

Вашата реклама

Theme by Danetsoft and Danang Probo Sayekti inspired by Maksimer