slideshow 1 slideshow 2 slideshow 3 slideshow 4 slideshow 5 slideshow 6 slideshow 7 slideshow 8 slideshow 9 slideshow 10

Влияние на температурата на водата върху плувното представяне

Влияние на температурата на водата върху плувното представяне

Обобщение

Влиянието на температурата на водата върху плувното представяне, пулса и производството на лактат беше установено в едно научно изследване. Бяха сравнени температури от 20°С (68°F), 26°С (78.8°F) и 32°С (89.6°F) (Mougios und Deligiannis, 1993).

Резултатите показват, че за спринтове температура на водата от 26°С е твърде студена макар и субективно да се оценява като приятна за усещане. За плувците на дълги разстояния и за аеробни тренировки, 26°С е достатъчно добре. Освен това, резултатите показват, че термоизолационните неопренови костюми не само подобряват плаваемостта, но и благоприятстват биохимичните енергийно-продуктивни процеси в мускулите (оптимална „температура на работа”).

Въведение

Температурата на водата за състезателите по плуване е интересна тема. Повечето от тях се чувстват добре по време на тренировки при температури между 25 и 28°С. За състезания, температурата на водата трябва да бъде 26 ± 1°С (FINAFacilitiesRules). Предполагаме, че тази температура позволява най-доброто представяне и за спринтьори и за плувци на дълги разстояния. Най-добрите атлетически представяния, обаче, обикновено се наблюдават при по-високи температури, т. е. когато температурата достигне 37°С в ръцете и краката на плувеца. Водата има много по-голяма топлинна проводимост и топлинен капацитет от въздуха. Това означава, че тялото губи топлина във водата много по-бързо отколкото във въздуха. Необходима е допълнителна енергия, за да се достигне оптималната работна температура от около 37°С. При висока температура на заобикалящата среда, тялото няма нужда да регулира телесната температура чрез мускулни контракции (вижте топлинна регулация в студена вода). Освен това, вътрешното съпротивление на свързващите тъкани и мускули е по-ниско, когато мускулите са топли. Ето защо загряваме преди тренировка и състезание. 

Методи на изследването

За изследването за подбрани 15 спринтьора и 15 плувци на дълги разстояния. Всички плувци и в двете групи са били сходни по отношение на възраст (16), височина, тегло, телесни мазнини и плувен опит. Личните най-добри времена във всяка група също бяха сходни (57,5 сек. за 100 м свободен стил и 17:30 мин. за 1 500 м свободен стил). Плувците на дълги разстояния се различаваха от спринтьорите с по-висок седмичен обем на тренировките. Изследването бе направено в края на плувния сезон, когато плувците са близо до своите най-добри постижения. Те плуваха в 25 м закрит басейн с прецизно контролирана температура.

Спринтьорите плуваха при температури (20, 26, 32°С) 100 м свободен стил възможно най-бързо. Измерени бяха плувните времена, сърдечния ритъм и нивата на кръвен лактат преди и след спринтовете.

Плувците на дълги разстояния трябваше да плуват в продължение на 30 минути със скорост малко над техния индивидуален анаеробен праг. Измерени бяха плувните разстояния, сърдечния ритъм и нивата на кръвен лактат преди и след спринтовете.

Резултати

Спринтьорите показаха при нарастване на температурата на водата (Фигура 1):
- по-високи скорости на плуване представени чрез времената им на 100 м свободен стил;
- по-висок пиков сърдечен ритъм;
- по-високи пикови нива на кръвен лактат.

Всички температурно-зависими промени са значими, с изключение на нивата на лактата между 26 и 32°С.

Фигура 1

Спринтьори: Скорост на плуване (представена като време за 100 м свободен стил), пиков сърдечен ритъм и нива на кръвен лактат при трите температури на водата (20, 26, 32°С).

Фигура 1

Плувците на дълги разстояния показаха при нарастване на температурата на водата (Фигура 2):
- по-дълго преплувано разстояние за 30 минути;
- по-висок пиков сърдечен ритъм;

Всички температурно-зависими промени са значими, с изключение на преплуваното разстояние при 26 и 32°С. Нивата на кръвен лактат са в същия обхват, както бяха планирани, т. е. малко над анаеробния праг.

Фигура 2

Плувци на дълги разстояния: Скорост на плуване (представена като разстояние преплувано за 30 минути), пиков сърдечен ритъм и нива на кръвен лактат при трите температури на водата (20, 26, 32°С).

Фигура 2

Обсъждане и заключение

Резултатите показват ясна температурно-зависима връзка между температурата на водата и максималната плувна скорост и при спринтьорите и при плувците на дълги разстояния. Причината, най-вероятно, е увеличената метаболитна ефективност на мускулите. За мускулите не е необходимо да допринасят за термогенезиса, за да се поддържа телесната температура. Освен това, биохимичните процеси за производство на енергия за мускулните контракции се по-ефективни при топлите мускули.

Това е важно за спринтьорите. При температура от 26°С, тяхното представяне не е оптимално. При температура от 32°С, те могат да плуват значително по-бързо (вижте Фигура 1).

За разлика от спринтьорите, плувците на дълги разстояния не могат да плуват значително по-бързо при 32°С в сравнение с 26°С (вижте Фигура 2). Производството на топлина при 26°С при тях е очевидно достатъчно, за да се постигне и поддържа оптимална работна температура в мускулите. Пиковият сърдечен ритъм, обаче, се увеличава при 32°С в сравнение с 26°С. Най-вероятно причината за това е, че по-голямата част от сърдечната „производителност” трябва да се насочи към кожата. Изследването не тества плувци на дълги разстояния при максимална скорост, както бе направено при спринтьорите, а при скорост малко над анаеробния праг. Не може да се заключи дали 32°С би била проблем за терморегулацията при състезания и дали това би могло да повлияе върху плувното представяне.

Резултатите показват, че за спринтьорите температура на водата от 26°С е твърде студена, дори и субективно да се оценява като приятна за усещане. За плувците на дълги разстояния и за аеробни тренировки, 26°С е достатъчно добре. Освен това, резултатите показват, че термоизолационните неопренови костюми не само подобряват плаваемостта, но и благоприятстват биохимичните енергийно-продуктивни процеси в мускулите (оптимална „температура на работа”).

Автор: Felix Gmunder
Източник: SVL

БФПС

Българска федерация по плувни спортове

БЧК

Български червен кръст

Реклама

Вашата реклама

Theme by Danetsoft and Danang Probo Sayekti inspired by Maksimer