slideshow 1 slideshow 2 slideshow 3 slideshow 4 slideshow 5 slideshow 6 slideshow 7 slideshow 8 slideshow 9 slideshow 10

История на банските костюми

Източник: Cecil Colwin в Swimming Technique#37,юли – септември 2000

Зала на славата треньор Cecil Colwinсе се занимава със състезателно плуване повече от 50 години. Той отдавна е известен със своята работа върху техническите аспекти и историята на плуването.

Бурята от спорове, която посрещна теорията на Дарвин за еволюцията беше почти съпоставима с тази срещу новите така наречени еволюционни дизайни на бански костюми. Но никога преди не се е наблюдавала трансмутация на който и да е вид с такива стремителни темпове – виновни са големите парични пазари на Олимпийските игри през 2000 година.

  

Точно като археоптерикса, гигантската древна птица, която е забравила как се лети, се появява логичния въпрос: Дали загубата на естествения допир с водата и усещането при загребването във водата – да не споменаваме приложението на неестествена плаваемост, за която се твърди, че се дължи на костюмите – ще причини подобна дегенерация в развитието на съвременните плувци?

Повтаря ли се историята?

Помислете върху тези забележителни исторически факти:

- През 1898 година, един англичанин край западния бряг на Африка, съобщава, че е видял, за негова изненада, цяло село, което е плувало към парахода, облечено докато плували в обновени, втора употреба лондонски ”кюнци”.

- И горе-долу по същото време, един ексцентричен господин на име Дънлоп (Dunlop), вече известен със своите гумени лопатки и плавници, се появи със своя „гумен воден костюм”, костюм покриващ цялото тяло от главата до петите и предлаган за скромната сума (за милионер по онова време) от 63 шилинга. За негово съжаление, не само че гуменият костюм не пасвал добре, но и цената му е била твърде висока.

  

Много отдавна, преди появата на съвременните състезателни костюми, за които е спорно дали спомагат за скоростта, хората са плували au naturel – с други думи, както природата ги е създала. В действителност, някои специалисти по хидродинамика твърдят, че да плуваш гол си остава най-обтекаемия начин за хората – и определено най-евтиния същевременно!

  

Войната на гащите

Някога на мъжете е било позволено да се къпят пред жени, а понякога и с тях. В онези дни, гащите не са били задължителни, докато Парижката полиция не забранява къпането в река Сена без бански костюм.

През 1538 година, младежите и девойките се къпели заедно в Цюрих край статуята на Свети Николай, като са носели гащи. На Ламбертските бани в Лондон, на дамите е било позволено да влизат във водата „без дрехи и гащи” по време на специалното време определено за жени плувкини.

  

Фигура 1

През 1831 година, Капитан H.W. Beechey, в писмо до Woahooна Хавайските острови, пише, „Всеки ден виждаме дами, които събличат своите дрехи, обувки и чадъри, отплуват към различни лодки носейки дрехите си на главите, а щом се качат на борда отново се обличат. Не по-малко забавно беше да ги гледаме как скачат зад борда по здрач и да продължават да се забавляват и да плуват около лодките в пристанището като морски сирени; нещо, което правеха с огромно удоволствие. Много, обаче, днес смятат че е необходимо да облекат бански костюм, когато плуват за развлечение.

Фигура 2

Една книга публикувана през 1846 година разказва за това, че американците надминават англичаните по благоприличие. Обяснява ни се, че при смесеното къпане, като „край брега на Атлантическия океан... се носят ризи и панталони”. (Това белег ли е при еволюционното развитие?)

Фигура 3

Около 1860 хората са започнали да носят гащи, но доста свободни като кройка, в банята Свети Георги, Pimlico, което е причинило дискомфорт и раздразнение у повечето къпещи се.

Това действие доведе до коментар в London Times, че „за съжаление комфортът на къпещите се е нарушен от доста натрапчиви разпоредби, които се изпълняват стриктно. Надяваме се, че управата някой ден ще последва примера на други учреждения и ще остави тези неща на личната преценка на посетителите. Този въпрос се все още се решава единствено от посетителите в Оксфорд и на други места. Носенето на каквото и да е облекло е лоша практика – тя крие заболявания, ако съществуват такива, пречи на свободния контакт на водата с кожата. Независимо колко лоши може да мъжките гащи, ефектът им е незначителен в сравнение с абсурдния начин, по който жените се обличали. Един костюм на A. S. A. (Аматьорската плувна асоциация) е много подходящ за смесено къпане, но когато се къпят по отделно, половете могат да бъдат оставени на своята собствена преценка.”

Фигура 4

Носенето на гащи в лондонските бани започва около 1860 година. Отначало, плувците плащали 1 пени за чифт гащи, но всички други бани в Лондон ги раздавали безплатно. Бумът на модата е в Biarritzпрез 1864 година, когато „подходящото дамско плувно облекло представяло жените облечени в бански костюми”, които включват шапка и обувки (вижте фигура 1).

Фигура 5

Обаче, през 1883 година, момчетата от EatonCollegeсе придържат към твърдо отстояваната традиция да се къпят голи, докато в Япония мъжете, жените и децата се къпят заедно чисто голи и без задръжки. През 1896 година, лондонските ученици най-накрая се задължават да носят гащи – „смешен и дори вреден навик”.

Фигура 6

Моден парад Trouville

В Trouville, Болоня, и други континентални водни паркове няма такива ограничения за къпещите се. Нормално е било да се види „скъпо, но изискано творение на Worth (великият парижки шивач) да се носи на брега. В действителност, дневните фестивали на къпането са били обикновени паради.”

TheRoyalMagazine(ноември, 1898) споменава една смела млада дама, която облякла своя костюм Trouville и плувала в река Темза (вижте фигури 2 – 5 от „Мода Trouville”).

Друга дръзка плувкиня е госпожица Samuda, която „плувала край брега около четвърт миля напълно облечена, не само с цялото бельо, но и с тежката рокля от шевиот на продавачка на риба, с обувки, шапка и ръкавици, като носела в едната си ръка отворен турски чадър от плат, а в другата букет от пищни цветя поднесени й по този повод.” Кой би потърси по-подробно описание на такова значително събитие?

Annette Kellerman разказва

През 1918, Annette Kellerman, американска плувкиня и филмова звезда от началото на 20 век, чийто живот е представен от Esther Williams, горчиво се оплаква от онези „отвратителни връхни дрехи за вода – онези неудобни и ненужни, тежки бански костюми, които са причинили повече смъртни случаи от удавяне, отколкото мускулните крампи.” Когато гледаме плуването на Kellerman на Australian crawl през 1912 година (вижте фигура 6 от „Как да плуваме” от Annette Kellerman, 1918), човек се чуди дали историята не се повтаря отново.

Kellermanзаявява, „Има два вида бански костюми – тези, които са пригодени за използване във водата и онези, които са непригодни за ползване, освен на сушата. Ако възнамерявате да плувате, използвайте бански костюм за вода. Но ако само ще играете на плажа и ще позирате за камерите на приятелите ви, тогава спокойно можете да носите варианта за суша.”

Автор: Felix Gmunder
Източник: SVL

БФПС

Българска федерация по плувни спортове

БЧК

Български червен кръст

Реклама

Вашата реклама

Theme by Danetsoft and Danang Probo Sayekti inspired by Maksimer