slideshow 1 slideshow 2 slideshow 3 slideshow 4 slideshow 5 slideshow 6 slideshow 7 slideshow 8 slideshow 9 slideshow 10

Влияние на различните интервали за почивка по време на активно или пасивно възстановяване при спринтови серии в плуването

Влияние на различните интервали за почивка по време на активно или пасивно възстановяване при спринтови серии в плуването

Резюме

Всеки треньор и плувец знае, че активното възстановяване между спринтовете е по-добро от пасивното възстановява за бързо възвръщане на силите (Maglischo, Най-бързото плуване, 2003).

В едно скорошно изследване бе доказано, че този подход може да се окаже погрешен. В действителност, пасивното възстановяване между 25 м спринтове в серии от 8 х 25 м води до много по-добро представяне, отколкото активното възстановяване след всеки спринт.

Ако плувате друг спринт над 50 м след 6 минутна почивка след 8 х 25 м, видът на възстановяването – активен или пасивен – няма никакво значение.

Изследването потвърждава други по-стари резултати, според които нивата на кръвен лактат не могат да се използват като параметър за определяне на умората и възстановяването.

Източник: Toubekis, A. G и други (2005). Влияние на различните интервали за почивка по време на активно или пасивно възстановяване при спринтови серии в плуването. Eur J Appl Physiol 93:694-700.

Въведение

Идеята, че активното възстановяване подобрява представянето при спринтовете се основава на схващането, според което подобреното мускулно кръвообращение помага за премахването на лактата и поддържа ресинтеза на фосфокреатинът. Toubekis и неговите сътрудници се усъмнили в това дали увеличеното кръвообращение в мускулите наистина помага за това.

Методи

В този опит участват 8 жени и 8 мъже с почти идентично тегло, височина и възраст. За да се запознаят с тестовите процедури, плувците е трябвало да се упражнят 2 пъти преди действителното изследване. Опитите се състоят от 4 серии от 8 х 25 м спринт кроул и допълнително 50 м спринт кроул след 6 минутна почивка. Изследването се е провело в 4 последователни дни. Разликата между 4 серии е била във вида и продължителността на възстановяването. Възстановяването е било или пасивно – почивка на едно място във водата – или активно – плуване с 60% от максималната скорост на плувеца. Загрявката е била една и съща всеки ден. Нямало е разлика в основните условия по време на 4-те дни, както може да се види на Фигура 1. Средното време за първите 25 м спринт не се е различавало в четирите последователни дни.  

Резултати

Фигура 1 показва ефектът и времето за видовете възстановяване при различните спринтови времена. Плувните времена се различават значително при четирите теста. В сериите с по-дълга почивка (120 секунди) плувните времена са по-добри, отколкото при тестовете само с 45 секунди почивка. Това не е изненадващо. Изненадващ е фактът, че пасивното възстановяване води до много по-добро представяне отколкото активното.

Фигура 1

Фигура 1. Спринтови времена на 25 м в четирите опита. Р120 – пасивно възстановяване за 120 секунди; А120 – активно възстановяване за 120 секунди; Р45 – пасивно възстановяване за 45 секунди; А45 – активно възстановяване за 45 секунди.

Вторият резултат от изследването е че видът на възстановяване не оказва влияние върху спринтовото представяне на 50 м. Единственият параметър, който е оказал влияние е бил продължителността на възстановяване по време на спринтове 8 х 25 м, 6 минути преди 50­­­-те м, както е показано в следната таблица.

Серия Време за 50 м

А45

Р45

А120

Р120

34.48

34.33

33.58

33.59

 

При третия резултат нивата на кръвния лактат значително се повишили по време и след спринтовете, когато плувците са били в пасивно възстановяване, което не е изненадващо. Интересното е, че възстановяването и спринтовото представяне е било много по-добро след пасивно възстановяване. Това означава, че нивата на кръвния лактат нямат влияние върху статуса на възстановяване и моментното представяне.

Заключения за треньори и състезатели

Пасивното възстановяване между отделните спринтове с почивка от 45 до 120 секунди ви позволява да плувате по-бързо, отколкото активното възстановяване. Ако почивката стане по-дълга, видът на възстановяване вече няма значение. Тогава става важно, колко фосфокреатин е бил изразходван преди или дали има достатъчно време за ресинтез.

Бележки на редактора: активното възстановяване би могло все още да е полезно, когато се правят по-дълги анаеробни серии произвеждащи млечна киселина като 100 и 200 метра. Бъдещите изследвания ще покажат дали това твърдение е вярно или не.

Автор: Felix Gmunder
Източник: SVL

БФПС

Българска федерация по плувни спортове

БЧК

Български червен кръст

Реклама

Вашата реклама

Theme by Danetsoft and Danang Probo Sayekti inspired by Maksimer