slideshow 1 slideshow 2 slideshow 3 slideshow 4 slideshow 5 slideshow 6 slideshow 7 slideshow 8 slideshow 9 slideshow 10

Бруст

Бруст

Брустът е плувен стил, който се плува на гърди. Той е най-популярният стил за развлечение поради своята стабилност и възможността да се държи главата над водата през цялото време. В повечето часове по плуване, начинаещите учат или бруста или кроула като първи стил. При състезателното плуване обаче, той се смята за един от най-трудните стилове, който изисква сравнителна издръжливост спрямо другите стилове.

Скорост и ергономия

История

Техника

Движение на ръцете

Движение на краката

Дишане

Движение на тялото

Стартиране

Обръщане и финал

Стилове в бруста

Състезания

Видеоклипове

Скорост и ергономия

Брустът е най-бавният от четирите официални стила при състезателното плуване. Най-бързите брусисти могат да плуват със скорост около 1,57 метра в секунда. Макар че е най бавният от четирите състезателни стила, всеобщо мнение е че той е най-трудният когато се плува правилно. Също така е и най-трудният за преподаване на нови плувци поради важността от синхронизиране и координация, който се изискват за да се движат крака правилно.

Брустът се плува докато се лежи на гърди, като ръцете едва се подават над водата, а краката са винаги под водата, докато главата е под вода по време на втората половина от цялото движение. Ритането понякога се нарича „жабешко ритане”, тъй като наподобява жабешкото ритане, но когато се изпълнява правилно, то е по-скоро „камшично ритане” заради камшичното движение, което започва от центъра на тялото надолу към краката.

Тялото често е под остър ъгъл спрямо движението напред. Това забавя плувеца повече от колкото при всеки друг стил. Професионалните брусисти използват коремните мускули и бедрата, за да добавят по-голяма сила при ритането, макар че повечето от тях не усъвършенстват тази техника до 17 годишна възраст. Тази много по-бърза форма на бруста се нарича „вълнообразно” брустово движение и изцяло включва камшичното ритане.

Особена характеристика на състезателния бруст е подводното движение. От позицията с обтекаема форма, плувецът използва ръцете си за да загребе от предно положение чак долу до бедрата. Докато ръцете дърпат надолу, разрешено е едно делфиново движение надолу (от 2005 година), макар че все още не е задължително. Следва пренасяне на ръцете в обтекаема позиция още веднъж, а след това удар с краката. Подводното движение при старта и след обръщанията значително допринася за времената на плувците. Следователно един от начините да се подобрят времената е плувецът да се концентрира върху старта и обръщанията.

Плуването на бруст за удоволствие изисква по-малко сила и енергия при всяко загребване от колкото при който и да е друг състезателен стил, макар че е най-бавен. Счита се за на предизвикателния в техническо отношение стил и изисква голямо количество енергия, когато се плува със скорост равна на тази при състезанията.

История

Историята на бруста датира то Каменната ера, тъй като са намерени примерни рисунки на пещерни плувци близо до Уади Сора в югозападната част на Египет близо до Либия. Движението на крака при бруста може да произлиза като имитация на плувното движение на жабите. Рисунки на различен бруст са намерени във Вавилонските барелефи и Асирийските стенописи.

През 1538 година, Николас Уинман, германски професор, пише първата книга за плуването - Colymbetes. Целта му е била не да насърчава упражненията, а по-скоро да намали опасността от удавяне. Въпреки всичко, книгата съдържала добър методически подход към усвояването на бруста.

През 1696 година, френският автор Melchisedech Thevenot, написва Изкуството на плуването, където описва бруст, който много наподобява съвременния бруст. Книгата (която и Бенджамин Франклин е чел) популяризира тази техника.

В предолимпийския период, състезателното плуване в Европа започва около 1800 година, като най-често се използвал брустът. Състезанието по плуване в Лондон през 1844 година е известно с участието на няколко Индианци. И докато британците плували бруст, индианците плували вариант на кроула. Британците продължили да плуват единствено бруст то 1873 година.

Капитан Матю Уеб, е първият човек преплувал Ла манша, през 1875 година. Той използвал бруста, като плувал 34,21 км за време 21 часа и 45 минути.

Олимпийските игри в Сейнт Луис през 1904 година са първите игри, където е имало отделно брустово състезание на дистанция от 440 ярда (402 м). На тези игри се отделят бруст, гръб и кроул.

1928 година е началото на научното изследване на плуването от Дейвид Армбръстър, треньор по плуване към Университета на Айова, който заснема на филм плувци под водата. Един проблем при бруста открит от Армбръстър е че плувците се забавят значително докато изнасят ръцете отпред под водата. През 1934 година Армбръстър подобрява метода като изнася ръцете отпред над водата при бруста. Макар че тази „бътерфлай” техника била трудна, тя значително подобрила скоростта. Една година по-късно, през 1935, Джак Сийдж, плувец също от Университета на Айова, разработва техника на ритане, която включва плуване на една страна и ритане с краката в унисон, подобно на опашка на риба, а по-късно изменя техниката така, че да се плува с лицето надолу. Армбръстър и Сийдж комбинират тези техники във вариант на бруста наречен бътерфлай, с две ритания за един цикъл, наречени удари делфинова опашка. Като използва тази техника Сийдж изплува 100 ярда (91 метра) за 1:00.2. Обаче, макар че тази техника била много по-бърза от обикновения бруст, ударът делфинова опашка нарушавал правилата. Ръце бътерфлай с крака бруст е бил използван от няколко плувци по време на Лятната Олимпиада през 1936 година в Берлин при състезания по бруст. През 1938 година, почти всеки брусист използвал този бътерфлай стил, и все пак този стил се е смятал за вариант на бруста до 1952 година, когато е бил приет като отделен стил със свои правила.

В началото на 50-те, е разработено друго изменение при бруста. Покана повърхността на водата повишава триенето, което намалява скоростта; плуването под водата увеличава скоростта. Това доведе до спорове по време на Летните Олимпийски игри през 1956 година в Мелбърн, и шестима плувци бяха дисквалифицирани, тъй като те на няколко пъти са плували дълги дистанции под водата. Обаче, един японски плувец, Масару Фурукава, заобикаля правилото като изобщо не се появява на повърхността на водата след старта и плува колко може повече от дължината преди да излезе на повърхността. Той плува по 45 метра под вода от първите три дължини по 50 метра, и също така плува под вода половината разстояние от последната дължина като печели златен медал. Усвояването на тази техника принуди много плувци да излизат на повърхността поради кислороден глад, а дори някои плувци припадат по време на състезание така че ФИНА въвежда ново правило, което ограничава разстоянието което може да се плува под вода след старта и след всяко обръщане и също така изисква главата да се появява на повърхността при всеки цикъл.

Оттогава, развитието на бруста върви ръка за ръка с правилата на ФИНА. Около средата на 60-те, правилата се променят като забраняват загребването с ръце да достига отвъд линията на бедрата с изключение само на първото загребване след старта и след всяко обръщане. Около средата на 80-те, на плувците е разрешено да се излизат на повърхността с други части на тялото освен главата. Това доведе до вариант на стила, в който ръцете се събират заедно както обикновено под тялото след дърпането, но след това се изнасят напред над водата от положение под брадичката до тяхното пълно опъване в лактите. Имаше спор на Летните Олимпийски игри през 2004 година в Атина, след като японеца Косуке Китаджима спечели златния медал на 100 м бруст пред американеца Брендан Хансен - световният рекордьор в дисциплината. Видеоклипът от подводните камери показа, че Китаджима използва делфинов удар при старта и при някои обръщания. Съдиите заявиха, че тези удари не се виждат от позиция над водната повърхност, така че резултатът се запазва. През юли, 2005 година, ФИНА променя правилата и позволява един делфинов удар при старта и след всяко обръщане, като тази промяна влиза в сила от 21 септември, 2005 година.

Техника

Брустът започва като плувецът лежи във водата с лице надолу, ръцете са опънати напред, а краката са опънати назад.

Движение на ръцете

Има три стъпки при движението на ръцете: загребване навън, надолу и навътре и следва плъзгане. Движението започва със загребване навън. От първоначално положение, ръцете потъват леко и дланите сочат навън, като ръцете се разделят. По време на загребването навън, ръцете стоят почти прави и успоредни на повърхността. Загребването навън се следва от загребване навътре, където дланите са насочени надолу и падат водата назад. Лактите остават в хоризонталната равнина, която минава през раменете. Ръцете бутат назад приблизително до вертикалната равнина, която минава през раменете. В края на загребването навътре, ръцете се събират пред гърдите като дланите са обърнати една към друга, а лактите са отстрани на тялото. При възстановителната фаза, ръцете се изнасят напред в първоначално положение под водата. Цялото загребване започва бавно, увеличава скоростта да пиковия момент на максималната скорост на ръцете при фазата на загребване навътре и отново се забавя по време на плъзгането. Целта е да се създаде максимален тласък по време на фазата на загребване навътре и минимално съпротивление по време на възстановителната фаза.

Като вариант е възможно ръцете да се възстановят над водата. Това намалява съпротивлението, но изисква много сила. Някои състезатели използват този вариант по време на състезания.

Друга вариант е подводното дърпане подобно на бутащата фаза при бътерфлая. Този начин на загребване продължава фазата на вътрешното загребване и бутането с ръцете достига чак до бедрата. Това значително увеличава бутането при едно загребване, но също така прави пренасянето по-трудно. Този стил добре се прилага при подводното плуване. Обаче, ФИНА позволява такова загребване само като първо загребване след старта и всяко обръщане. В края на 295 година, ФИНА също така въведе ново правило, което позволява да се изпълни едно ритане надолу след отблъскването от стената.

Съвети: ръцете започват бавно и ускоряват по време на фазите, както ускорява мотоциклет след червен светофар. Ръцете никога не спират докато не стигнат в предно положение, в което плувецът се плъзга.

Движение на краката

Движението на краката, разговорно известно като „жабешко ритане”, се състои от две фази: отвеждането на краката в позицията готова за фазата на оттласкване и фазата на загребване на вътре. От първоначално положение с крака изпънати назад, ходилата се преместват заедно към дупето, докато колената остават събрани. Колената не трябва да потъват твърде ниско, тъй като това увеличава съпротивлението. След това ходилата са насочени навън в подготовка за фазата на оттласкване. По време на фазата на оттласкване, краката се движат по елипса назад до изходно положение. По време на това движение, колената са държат събрани едно до друго. Краката се движат по-бавно докато заемат позиция в готовност за фазата на оттласкване и се движат много бързо по време на оттласкващата фаза. Отново целта е де се създаде максимален тласък по време на фазата на загребване навътре и минимално съпротивление по време на фазата на възстановяване.

Като вариант, някои плувци разделят колената по време на подготвителната фаза и ги задържат разделени почти до края на фазата на оттласкване. С изнасянето на колената и ходилата навънка като при истинска жаба, се избягва завъртането на долната част на крака до крайно положение.

Друг вариант на брустовото ритане е ножичното движение, обаче, този удар нарушава правилата на ФИНА, тъй като не е симетричен. Треньорите по плуване влагат големи усилия в това да отклонят своите плувци от ножичното ритане. При ножичното ритане, единият крак се движи както е описано по-горе, а другият крак не извършва елипсовидно движение а просто движение нагоре-надолу подобно на това при кроула. Някои треньори по плуване вярват, че научаването на кроула като първи стил води до по-голям риск от неправилно ножично движение когато след това се учи бруст.

Хармоничното движение на делфиновия удар и на кроуловото ритане са в противоположни спрямо брустовото камшично ритане, което наистина заслужава името ритане. Ножичният удар и жабешкото ритане са междинни. Хората имат силни мускули на краката и са им нужни плавници (като при жабите) за да вложат всичката си сила във водата и да стоят с ходилата на водата. Вместо това, краката загребват почти толкова вода колкото самото стъпало и малко количество вода се ускорява до висока кинетична енергия, но не се прехвърля голям импулс. Пръстите са извити, ходилата сочат на 45 градуса навън, долната част на ходилото (табанът) сочи назад, за да наподобява кораб с подводни криле. При затварянето във формата на буквата V отзад, може да се усети лека „повдигаща” сила. За разлика от другите видове ритания, ставите се движат до своите крайни положения. Преди удара, коляното е максимално свито, а бедрото е завъртяно около оста си до своето крайно положение навън, а долната част на крака е извъртяна до крайно положение, в края на удара глезените са максимално завъртени навътре така че табаните да се ударят един в друг за да се постигне струйния ефект както при медузите. Следователно тренировките включват повишаване на гъвкавостта в допълнение към правилното изпълнение на техниката и прецизност.

При възстановяването, подбедрицата застава непосредствено зад бедрото. Около 2000 година, разстоянието между колената при фазата на възстановяване беше намалена, за да се хармонизира с вълнообразното движение на тялото, което някои плувци прилагат.

Дишане

Най-добрият начин за дишане по време на бруст е да оставите главата да следва гръбначния стълб. Когато лактите ви са достигнали линията на очите ви и са започнали да се издигат, главата ви започва да се вдига. Ако използвате високите си лакти като опорни точки при загребването навътре с длани и предмишници, ще създадете необходимата ви повдигаща сила за да използвате коремните си мускули и да изведете бедрата си напред. Когато бедрата ви се движат напред, гърдите, рамената и горната част на гърба ви автоматично се повдигат. Дишането обикновено се извършва по време на началото на фазата на загребване навътре на ръцете, а плувецът вдишва идеално през устата. Плувецът издишва през устата и носът по време на фазата на пренасяне и плъзгане. Брустът може да се плува по-бързо ако плувецът е потопен изцяло, но ФИНА изисква главата да се показва на повърхността по веднъж на всеки цикъл с изключение на първия цикъл след старта и всяко обръщане. По този начин състезателите обикновено правят едно цяло загребване, като бутат с ръцете чак до долу след старта и всяко обръщане. Някои хора държат главите си над водата през цялото време, когато плуват бруст. Това е не само трудно и неприятно, но и опасно за гръбнака. При плуването с лице над водата добавя прекомерно изпъване на мускулите на врата и гърба, което може да доведе увреждане на повърхността на гръбначните стави.

Движение на тялото

Движението започва в изходната позиция с тяло изцяло изпънато тяло, движението на тялото се координира по такъв начин, че крака за в готовност за оттласкващата фаза, докато ръцете са на половината път от загребването навътре, а главата е над водата за вдишване. В това положение тялото е и в най-голям ъгъл спрямо хоризонталата. Ръцете се възстановяват по време на фазата на оттласкването на краката. След загребването тялото е в изходно положение за известно време за да се използва фазата на плъзгането. В зависимост от разстоянието и физическото състояние на плувеца, продължителността на тази фаза на плъзгане се изменя. Обикновено фазата на плъзгане е по-кратка по време на спринтове отколкото по време на плуване на дълги разстояния. Фазата на плъзгане е и по-дълга по време на подводното загребване след старта и всяко обръщане.

Стартиране

Брустът използва обикновения старт при плуването. Някои плувци използват вариант наречен жабешки старт, където краката се издърпват напред рязко преди отново да се опънат бързо по време на фазата от старта, която е във въздуха. След старта следва фаза на плъзгане под водата, следвана от един делфинов удар надолу, следван от едно подводно загребване до бедрата и друга фаза на плъзгане преди нормалното плуване, това е известно като подводно брустово движение. Делфиновият удар надолу е приет от ФИНА и НКСА (Националната колежанска спортна асоциация) през 2005 година, но не задължителен. Главата трябва да се появи на повърхността по време на второто загребване. Делфиновият удар надолу е вече позволен в Плувната лига на Монгомъри Каунти.

Обръщане и финал

При състезатели по плуване е важно стената в края на коридора винаги да се докосва с две ръце (известно като „Докосване с две ръце”) по едно и също време спрямо правилата на ФИНА.

Обръщането започва с докосване на стената по време на фазата на плъзгане или по време на фазата на пренасяне на ръцете, в зависимост от това как стената може да се докосне по-бързо. След докосване на стената, краката се издърпват под тялото. Тялото се обръща на една страна докато едната ръка се изнася напред (към главата) покрай тялото. Когато тялото е напълно завъртяно, другата ръка се завърта бързо права във въздуха така че двете ръце да се срещнат отпред по едно и също време. По това време тялото трябва също да е в хоризонтално положение, като е частично или изцяло потопено под водата. След като тялото е изцяло потопено, тялото се оттласква от стената с двата крака. Ако се направи това под вода се намалява съпротивлението. След фазата на плъзгане се прави подводното брустово движение, последвано от друга фаза на плъзгане и след това нормалното плуване. Главата трябва да се появи на повърхността по време на второто загребване.

Като вариант, някои плувци опитват със салто подобно на кроула.

Финалът е същият като докосването на стената по време на обръщането.

Стилове с бруста

Трите основни стила при бруста, които се наблюдават днес са традициоанен (равен), силно вълнообразен и вълнообразен. Силно вълнообразният стил обикновено се плува от изключително гъвкави момичета (като Аманда Биърд), и само някои елитни плувци притежават тази гъвкавост, за да постигнат това. Вълнообразният бруст, който се плува от и е измислен от известния Майк Бароуман, когато постига световен рекорд чрез него, днес се плува от повечето Олимпийски плувци, макар че австралийските плувци, най-известният, от които е Лайзъл Джоунс, в общи линии го отбягват. Олимпийският плувец Ед Моузес все още плува по-равен стил, независимо от бързо нарастващата популярност на вълнообразния стил.

Вълнообразният бруст започва от обтекаемата позиция на тялото, със свити рамене за да се намали съпротивлението във водата. Докато традиционният стил е най-силен при загребването навън, вълнообразният стил набляга на загребването навътре, като по този начин кара главата да се повдигне по-късно отколкото при традиционния стил. Дърпането при вълнообразния стил е кръгово движение, където ръцете ускоряват до максимална скорост е се възстановяват пред брадичката, лактите остават на повърхността и пред рамената през цялото време. Високите лакти създават механична сила за мощните мускули на тялото и корема, които да помогнат при цялостното загребване. По време на загребването навътре, плувецът ускорява своите ръце и извива гърба си и се повдига над водата за вдишване. За да се визуализира, някои казват, че ръцете се закотвят във водата, докато бедрата оттласкат напред.

Извитият гръб и ускоряващите ръце ще повдигнат главата над водата. Главата запазва естественото си положение, като гледа надолу и напред и в този момент плувецът вдишва. Ходилата се прибират до дупето без да се преместват бедрата, като по този начин се намалява съпротивлението. В този момент плувецът е в най-високата си точка.

Тогава, плувецът свива рамене и буквално изхвърля ръцете и раменете си напред, като се изстрелва напред подобно на котка обратно във водата (като целта е де придвижи напред, а не надолу). Като потъва плувецът, той / тя извива своя гръб и рита. Синхронизацията е много важна, за да може ударът на краката да предаде цялата си сила чрез извития гръб, но оптималното време е когато ръцете са на 3/4 опънати напред. Тогава плувецът рита и натиска с гърди, като прави леко вълнообразно движение под водата, и стяга седалищните мускули за да не позволи на краката и ходилата да изплуват на повърхността на водата. Сега плувецът е отново в обтекаемо положение и цикълът се започва отново.

Между другото, вълнообразното движение не трябва прекомерно да се подчертава и плувецът трябва да се покаже над водата само до нивото на бицепсите му, вместо да избутва цялото си тяло над повърхността, защото така се губи много енергия.

Състезания

Има три общи разстояния, които се плуват при състезателен бруст, и при голям (50 метра) и при малък (25 метра) басейн. Разбира се плуват се и други дистанции при определени случаи.

· 50 м Бруст
· 100 м Бруст
· 200 м Бруст

Брустът е също част от Съчетаното плуване при следните разстояния:

· 100 м Съчетано (само в малък басейн 25 м)
· 200 м Съчетано
· 400 м Съчетано
· 4 х 100 м Смесена щафета

Това са официалните правила на ФИНА. Те се прилагат по време на официални състезания по плуване.

SW7 БРУСТ

SW7.1 От началото на първото загребване с ръце след старта и след всяко обръщане, тялото ще бъде на гърди. Забранено е завъртането по гръб по всяко време. През цялото състезание цикълът стила трябва да бъде едно загребване с ръце и един удар с крака в този ред.

SW7.2 Всички движения на ръцете ще стават едновременно и в една и съща хоризонтална равнина без редуващи се движения.

SW7.3 Ръцете ще се избутват напред заедно от гърдите по, под или над водата. Лактите ще бъдат под водата с изключение на последното загребване преди обръщането, по време на обръщането и при последното загребване на финала. Дланите ще се отвеждат назад по или под повърхността на водата. Дланите няма да достигат линията на бедрата, с изключение по време на първото загребване след старта и всяко обръщане.

SW7.4 По време на всеки пълен цикъл, някоя част от главата на плувеца ще се подава над повърхността на водата. След старта и след всяко обръщане, плувецът може да направи едно загребване с ръцете долу до бедрата. Главата трябва да се подаде на повърхността на водата преди дланите да се обърнат навътре при най-широката част на второто загребване с ръце. Позволено е един делфинов удар надолу последван от брустов удар с докато плувецът е изцяло под водата. След което всички движения на краката ще бъдат едновременни и в една и съща хоризонтална равнина без редуващи се движения.

SW7.5 Ходилата трябва да бъдат завъртени навън по време на оттласкващата част от ритането. Ножично, кроулово или делфиново ритане не се позволява с изключение на описаното в SW7.4. Появяването на ходилата на повърхността на водата е разрешено само ако не е последвано от делфиново движение надолу.

SW7.6 При всяко обръщане и при финал на състезанието, докосването ще се извърши с двете ръце едновременно на, над или под нивото на водната линия. Главата може да бъде потопена след последното загребване с ръце и преди докосването, при услови че се появи на повърхността на водата в някой момент по време на последния пълен или непълен цикъл, който предшества докосването.

Източник: WIKIPEDIA

Видеоклипове

БФПС

Българска федерация по плувни спортове

БЧК

Български червен кръст

Реклама

Вашата реклама

Theme by Danetsoft and Danang Probo Sayekti inspired by Maksimer