slideshow 1 slideshow 2 slideshow 3 slideshow 4 slideshow 5 slideshow 6 slideshow 7 slideshow 8 slideshow 9 slideshow 10

Бътерфлай / Делфин

Бътерфлай / Делфин

Бътерфлаят (делфинът) е стил, който се плува на гърди като двете ръце се движат едновременно. Движението на краката при бътерфлай се развива отделно и е известно като „делфиново движение”. Докато другите стилове като бруст, кроул или гръб могат да се плуват по-лесно дори и от начинаещи плувци, бътерфлаят изисква прилагането на много добра техника. Много плувци го намират за най-труден стил. Делфинът е най-новият плувен стил при състезанията от около 1934 година.

Скорост и ергономия

История

Техника

Движение на ръцете

Движение на краката

Дишане

Движение на тялото

Стартиране

Обръщане и финал

Състезания

Видеоклипове

Скорост и ергономия

Бътерфлаят е вторият най-бърз стил след кроула, и е най-бързият стил контролиран от Международната федерация по плуване (ФИНА). Скоростта на най-добрите плувци е около 1,98 м/с (метра в секунда), близо до скоростта на плувците при кроула (2,17 м/с), по-бърз от гърба (1,84 м/с) и от бруста (1,67 м/с). Пиковата скорост при делфина е дори по-голяма от тази при кроула, което се дължи на синхронното дърпане / бутане на двете ръце, и все пак скоростта намалява значително при фазата на връщане в първоначално положение (пренасяне), поради което като цяло е малко по-бавен от кроула.

Брустът, гърбът и кроулът могат да се плуват по-лесно дори когато техниката на плувеца е слаба. Бътерфлаят обаче не прощава при грешки в стила; изключително трудно е да се преодолее слабата техника при делфина чрез груба сила. Повечето хора го смятат за най-трудния плувен стил. Основните затруднения при плувците са синхронното пренасяне над водата, особено когато се комбинира с дишане, тъй като двете ръце, главата и част от рамената трябва да бъдат изцяло повдигнати над водата.

История

Бътерфлаят е стил, който произтича от бруста. Дейвид Армбръстър, треньор по плуване към Университета на Айова, изследвал бруста, и особено разглеждайки проблема на съпротивлението породен от подводното пренасяне. През 1934 година, както се твърди, Армбръстър въвежда метод за изнасяна на ръцете напред над водата при бруста. Той нарича този „нов” стил „бътерфлай”. И макар, че бътерфлая е бил труден, той спомага за огромно подобрение в скоростта. Една година по-късно, през 1935, Джак Сийдж, плувец също от Университета на Айова, разработва техника на ритане, която включва плуване на една страна и ритане с краката в унисон, подобно на опашка на риба, а по-късно изменя техниката така, че да се плува с лицето надолу. Той нарича този стил Удар делфинова опашка. Армбръстър и Сийдж бързо разбират, че като се комбинират тези техники се създава много бърз плувен стил, който се състои от ръце бътерфлай и два делфинови удара за един цикъл. Произходът на стила Бътерфлай, обаче, се оспорва от „Кеймбридж Скуул” - Историци на плувното изкуство.

Обаче има и други хора, които предявяват права за създатели на стила бътерфлай. Джак Стивънс (който участва в проект „ултра” в Блечли Парк по време на Втората световна воина) твърди, че е създал стила близо 30 години преди Дейвид Армбръстър. Около 1907 година в обществен басейн в Белфаст, Джак Стивънс твърди, че е подобрил първоначалните движения на стил по-късно станал известен като „бътерфлай”. Др. Филип Макалистър от центъра за изследван на спортното развитие при Джонс Хопкинс и Кеймбридж, насочва вниманието към състезание по плуване, проведено през 1911 година при река Холококи в Белфаст. Свидетелските показания на очевидци съобщават за „нов стил, нещо между риба и делфин”, който някои състезатели са усвоили в своите усилия за по-висока скорост. Обаче Ирландският съвет по плувна етика отсъжда, че подобен стил е „неблагочестив” и заличават случката в обществените регистри, като така се обяснява скорошната и поява като резултат от продължително проучване на архивите.

Понастоящем, целият стил се нарича бътерфлай, но някои също така го наричат делфин особено когато се отнася до делфиновия удар.

Новият стил е значително по-бърз от обикновения бруст. Като използва тази техника Сийдж изплува 100 ярда (91 метра) за 1:00.2. Обаче ударът делфинова опашка нарушавал правилата на ФИНА и не е бил допуснат. Следователно, ръце бътерфлай с крака бруст е бил използван от няколко плувци по време на Лятната Олимпиада през 1936 година в Берлин при състезания по бруст. През 1938 година, почти всеки брусист използвал този бътерфлай стил, и все пак този стил се е смятал за вариант на бруста до 1952 година, когато е бил приет от ФИНА като отделен стил със свои правила. Лятната Олимпиада през 1956 година са първите Олимпийски игри, където бътерфлаят се плува като отделна дисциплина: 100 м (жени) и 200 м (мъже).

Техника

Техниката бътерфлай с делфинов удар се състои от синхронно движение на ръцете със синхронно ритане с краката. Добрата техника е решаваща, за да се плува стила ефективно. Вълнообразното движение на тялото също е много важно, тъй като това е ключът към лесно синхронно пренасяне на ръцете и дишане над водата.

В първоначално положение, плувецът лежи на гърди, ръцете са изпънати напред, а краката са изпънати назад.

Движение на ръцете

Стилът бътерфлай има три основни части: дърпане, бутане и пренасяне. Те могат да бъдат допълнително раздробени. От първоначалното положение движението на ръцете започва подобно на ръцете при бруста. Дърпащото движение следва полукръг с лакти по-високи от дланите, а дланите са обърнати е към центъра на тялото и надолу. Ще очертаете формата на стара ключалка по време на дърпащото движение. Полукръгът свършва пред брадичката с длани близо една до друга така че плувеца да може да оформи триъгълник с пръсти.

При бутащото движение се избутват дланите назад във водата под тялото отначало, и отстрани на тялото в края на бутането. Плувецът бута с ръце само 1/3 от разстоянието до бедрата, като по този начин става по-лесно започването на пренасянето, то е по-кратко и прозорецът за дишане е по-кратък. Движението увеличава скоростта по време на фазата бутане/дърпане, като ръката е най-бърза в края на бутането. Тази стъпка се нарича освобождаване и е решаваща за пренасянето. Скоростта в края на бутането се използва, за да се помогне за пренасянето.

При пренасянето ръцете се завъртат настрани над водната повърхност до предно положение, с лакти малко по-високи от дланите и раменете. Ръцете трябва да се завъртят напред бързо за да застанат отпред над водата. Пренасяне с висок лакът като при кроула спестява много енергия, и все пак ограничението на движение в рамената не позволява това да стане лесно, и поради синхронизираното движение не е възможно завъртането на рамената както при кроула.

Ръцете влизат във водата първо с палците на ширината на раменете. При по-широко влизане се губи движение при дърпащата фаза, а при по-тясно влизане когато ръцете се докосват се губи енергия. Цикълът повтаря дърпащата фаза.

В общи линии, като се гледа отдолу, движението на ръцете очертават фигурата на широка „ключалка” по време на загребването във водата. И все пак, наскоро, дърпане с по-прави ръце се предпочита от състезателите по плуване.

Движение на краката

Движението на краката е подобно на движението на краката при кроула, само че тук краката се синхронизирани. Раменете се изкарват над водата с ритане силно нагоре и средно надолу, и обратно под повърхността с ритане силно надолу и средно нагоре. Гладко вълнообразно движение съединява цялото действие.

Ходилата са притиснати едно към друго, за да се избегне загубата на воден натиск. Ходилата са насочени надолу, което дава тласък надолу, като се движат ходилата нагоре и се натиска с главата надолу.

В действителност няма условия в правилата на състезателния бътерфлай, според които един плувец трябва да направи точно определен брой удара при делфина - плувецът може да рита малко или много в зависимост от своето желание. Макар, че състезателните правила позволяват този избор, обичайният метод на плуване бътерфлай е с два удара.

Тъй като бътерфлаят е произлязъл от бруста, може да се плува с брустов или камшичен удар от някои плувци. Макар, че брустът бе отделен от бътерфлая през 1953 година, брустовото ритане в бътерфлая е беше официално забранено до 2001 година. Обаче известен брой елитни плувци бяха разтревожени от промяната тъй като те са от време когато бътерфлая обикновено се е плувал с крака бруст. Тогава ФИНА бе убедена да позволи крака бруст при елитното плуване. При даденото им право на избор, повечето плувци избират да използват делфиновия удар, но все още има няколко плувци, които предпочитат крака бруст при плуване за здраве и дори за състезания.

Дишане

Има само малък прозорец за дишане при бътерфлай. Ако този прозорец се пропусне плуването става много трудно. Оптимално, делфинистът синхронизира вдишванията с вълнообразните движения на тялото, за да опрости дихателния процес; да се прави това добре се изисква определено внимание към техниката на бътерфлая. Дихателния процес започва по време на „натискащата” част от загребването. Когато дланите и предмишниците се движат под гръдния кош, тялото естествено се издига към повърхността на водата. С минимално усилие, плувецът може да повдигне главата за да се покаже на повърхността. Плувецът вдишва през устата. Опитните плувци продължават да гледат към дъното на басейна докато вдишват за да държат тялото балансирано и в права линия. Главата се връща обратно във водата след като ръцете излязат от водата, за да се завъртят напред над водната повърхност. Ако главата остане отвън твърде дълго, пренасянето се затруднява. Плувецът издиша през устата и носа до следващото вдишване. Някои плувци, като Денис Панкратов, дишат на една страна както при кроула, но тяхното синхронизиране е същото.

Обикновено се вдишва през едно загребване. Това може да се поддържа при големи разстояния. Често, вдишването на всяко загребване забавя плувеца. (На определено ниво, загребването с дишане и загребването без дишане стават с една и съща скорост; следователно, състезатели с много богат опит като Макъл Фелпс могат да вдишват на всяко загребване.) Други интервали на вдишване практикуване от елитни плувци включват подхода „две нагоре, едно надолу”, където плувецът вдишва два последователни пъти, а на третия главата е под водата, което е по-лесно за белите дробове. Плувци с добър капацитет на белите дробове могат да дишат на всяко трето загребване по време на спринтове или финали. Някои плувци дори задържат дъха си за цялото състезание (като се има в предвид, че състезанието е кратко).

Движение на тялото

Плуването на стила бътерфлай е трудно, ако не се използва средната част на тялото, а правилното синхронизиране и движение на тялото правят плуването на стила бътерфлай много по-лесно. Тялото се движи вълнообразно, като се контролира от средната част, и когато гърдите се натискат надолу, бедрата отиват нагоре, а дупето се появява на повърхността на водата и се трансформира в плавен удар. По време на фазата на бутане, гърдите отиват нагоре, а бедрата са в най-ниската си позиция. При този стил, втората част на цикъла е по-силна от първата, тъй като втората е в по-добър синхрон с движението на тялото.

Стартиране

Бътерфлаят използва обикновения старт при плуването. След стартирането идва фазата на плъзгане под водата, последвана от делфинови удари под водата. Плуването под вода намалява съпротивлението, което се поражда при плуването на повърхността и е много икономично. Правилата позволяват 15 метра подводна част, преди главата да трябва да се покаже на повърхността и да започне нормалното плуване.

Обръщане и финал

По време на обръщанията и на финала, двете ръце трябва едновременно да докоснат стената докато плувеца продължи да плува с лице надолу. Плувеца докосва стената с двете си ръце, а лактите леко се свиват. Свитите лакти позволяват на плувеца да се отблъсне от стената и да се обърне настрани. Едната ръка напуска стената за да се премести отпред под водата. В същото време крака се прибират близо и се насочват под тялото към стената. Втората ръка напуска стената, за да се премести над водата отпред. Това често се нарича „под/над обръщане” или „отворено обръщане”. Краката докосват стената, а ръцете са отпред. Плувецът потъва под вода и лежи на гърди, или близо до това положение. След това плувецът се отблъсква от стената, като запазва обтекаема форма с ръце изпънати напред. Подобно на старта, на плувецът е разрешено да плува 15 метра подводна част, преди главата да трябва да се покаже на повърхността. Повечето плувци използват делфинови удари след първоначалната плъзгаща фаза.

Финалът изисква плувецът да докосне стената с двете ръце по едно и също време в една и съща хоризонтална равнина.

Състезания

Има три общи разстояния, които се плуват при състезателен бътерфлай, и при голям (50 метра) и при малък (25 метра) басейн. Разбира се плуват се и други дистанции при определени случаи. Например, при Националната колежанска спортна асоциация състезанията се плуват в 25 ярдов (22.86 метра) басейн.

· 50 м Бътерфлай
· 100 м Бътерфлай
· 200 м Бътерфлай

Бътерфлаят е също част от Съчетаното плуване при следните разстояния

· 100 м Съчетано (само в малък басейн 25 м)
· 200 м Съчетано
· 400 м Съчетано
· 4 х 100 м Смесена щафета
· 4 х 200 м Смесена щафета

Това са официалните правила на ФИНА. Те се прилагат по време на официални състезания по плуване.

От началото на първото загребване след старта и всяко обръщане, тялото ще лежи на гърди. Подводното ритане на една страна е разрешено. Не се позволява завъртането по гръб по което и да се време.

И двете ръце се изнасят напред заедно над водата и ще се движат назад едновременно през цялото състезание с изключение на старта и обръщанията.

Всички движения на краката нагоре и надолу трябва да стават едновременно. Позицията на краката или на ходилата не е задължително да е на едно и също ниво, но те не трябва да се редуват при ударите по отношение един на друг. Брустово движение на краката не се разрешава.

При всяко обръщане и при финиширане в състезанието докосването ще се извършва и с двете ръце едновременно, на, над или под повърхността на водата.

При старта и при обръщанията, на плувеца се разрешава едно или повече ритания с краката и едно дърпане с ръцете под вода, което трябва да го изведе на повърхността. Ще бъде разрешено на плувеца да е напълно потопен за разстояние не повече от 15 метра след старта и след всяко обръщане. До тази точка, главата трябва да се е показала на повърхността. Плувецът трябва да остане на повърхността до следващото обръщане или до финала.

Само дистанциите в метри се включват в официалните Олимпиади.

Източник: WIKIPEDIA

Видеоклипове

БФПС

Българска федерация по плувни спортове

БЧК

Български червен кръст

Реклама

Вашата реклама

Theme by Danetsoft and Danang Probo Sayekti inspired by Maksimer