slideshow 1 slideshow 2 slideshow 3 slideshow 4 slideshow 5 slideshow 6 slideshow 7 slideshow 8 slideshow 9 slideshow 10

Гръб

Гръб

Гърбът, също понякога наричан гръбен кроул, е един от четирите плувни стила контролирани от Международната федерация по плуване (ФИНА), както и единственият контролиран стил, който се плува на гръб. Той има предимството на лесното дишане, но и недостатъка, че плувецът не вижда накъде се е насочил. Също така това е единственият състезателен стил, при който се стартира във водата. И кроулът и гърбът са стилове, при които се извършва завъртане около вертикалната ос на тялото.

Скорост и ергономия

Техника

Движение на ръцете

Движение на краката

Дишане

Движение на тялото

Стартиране

Обръщане и финал

Състезания

Видеоклипове

Скорост и ергономия

Максималната скорост на плуване е 1,84 метра в секунда. Поради тази позиция на гърба, стилът гръб използва различни мускули в горната част на тялото от тези използвани при другите стилове. При дистанция от 200 м времената на бътерфлай и гръб са почти еднакви.

Техника

В първоначално положение плувецът лежи по гръб с изпънати напред ръце и изпънати назад крака.

Движение на ръцете

При гърба, ръцете допринасят много за движението напред. Загребването се състои от две основни части: силна фаза (която се състои от три отделни части) и  пренасянето / възстановяването (връщането на ръката в първоначално положение). Ръцете се редуват така, че винаги едната ръка е под водата, докато другата се възстановява. Едно пълно завъртане на ръката се смята за един цикъл.  От първоначалното положение едната ръка потъва леко под водата и се обръща с дланта навън - това е фазата на Захващане (първата част от силната фаза. Дланта влиза надолу около 10 инча (25 см) като захваща водата.

По време на силната фаза, дланта следва пътя на полукръг от Захващането до страната на бедрото. Дланта е винаги обърната в противоположна посока от посоката на плуване, а лакътят винаги сочи надолу към дъното на басейна. Това се прави за да може и ръцете и лактите да избутват максимално количество вода назад за да се избутва тялото напред. На височината на раменете и горната и долната ръка трябва да образуват ъгъл от максимум 90 градуса. Това се нарича Средно дърпане от силната фаза.

Фазата на Средното дърпане се състои от избутване на дланта на ръката колкото е възможно по-надолу, като пръстите сочат нагоре. Отново целта е да избута тялото напред срещу водата. В самия край на фазата на Средното дърпане, дланта замахва надолу за едно последно избутване напред, надолу до дълбочина от 45 см, като по този начин се създава Финалът на Силната фаза. Освен избутването на тялото напред, това също помага да се завърти гърбът на другата страна като част от движението на тялото. По време на силната фаза, пръстите на ръцете могат да бъдат леко разтворени, тъй като това ще повиши съпротивлението на ръката във водата заради завихрянето.

За да се подготви за фазата на пренасяне, ръката се обръща така, че дланта да сочи към краката, а палеца да сочи нагоре. В началото на фазата на пренасяне на едната ръка, другата ръка започва своята силна фаза. Ръката, която се възстановява се движи в полукръг над рамената до предна позиция. По време на това пренасяне, дланта се завърта така, че кутрето да влезе във водата първо, а дланта да сочи навън. . след кратка фаза на плъзгане, цикълът се повтаря в подготовка за следващата силна фаза.

Един упражнение използвано при този стил е да се движат и двете ръце синхронно, а не да се редуват, подобно на загребване бътерфлай само че на гръб. Това е по-лесно за координиране, а и максималната скорост по време на обединената силна фаза е по-висока, и все пак скоростта е много по-бавна по време на обединеното пренасяне. Средната скорост обикновено ще по-ниска от тази на редуващото се загребване.

Също така е възможно да се движи само по една ръка, където едната ръка преминава през силната и възстановителната фаза, докато другата е опъната напред (плуване със застигане). Това е бавно, но се използва често за да могат плувците да усвоят движението, тъй като те ще трябва да се концентрират само върху едната ръка.

Движение на краката

Движението на краката при гърба е подобно на ритането при кроула. Те имат не малък принос за движението напред, и са изключително важни за стабилизиране на тялото.

Ударите с крака също се редуват, като единият крак потъва надолу прав до около 30 градуса от хоризонталното положение. От това положение, кракът прави бърз удар нагоре, като коляното леко се свива в началото и след това се изпъва в хоризонтално положение. Спринтьорите използват 6 удара за един цикъл, докато плувците на дълги разстояния могат да използват по-малко.

Също така е възможно да се използва делфиново ритане, макар че това е рядко с изключение на делфиновите удари след старта и обръщанията. Този делфинов удар е изключително важен за много топ състезатели, тъй като това е най-бързата част от състезанието. Тази част също така може да съставлява по-голямата дистанция то състезанието . Например, при 100 м състезание на гръб, плувецът може да използва делфиновия удар под вода до 15 м от всяка дължина, което в 25 м басейн се равнява на 60 м подводно плуване от общо 100 м. Отличен пример за това е Олимпийският златен медалист Натали Кофлин.

Брустово ритане на гръб се използва в упражненията, когато ръцете се синхронизират, тъй като брустовият удар трудно компенсира въртеливото движение, което е резултат от цикли на редуващите се ръцете. Делфиновият удар може да се изпълнява с леко завъртане на една страна в зависимост от въртенето на тялото.

Дишане

Дишането по време на стил гръб е много лесно, тъй като устата и носът са почти винаги над водата. Състезателите вдишват през устата по време на пренасянето на едната ръка и издишат през устат и носа по време на фазата на дърпане и бутане. Това се прави за да се изчисти носът от вода.
начало

Движение на тялото

В резултат на асинхронното движение на ръцете, има завъртане на тялото около своята собствена ос. Това е норма и помага да се плува ефективно. Цялостното положение на тялото е право хоризонтално положение за да се намали съпротивлението. Начинаещите често оставят своето дупе да потъне твърде ниско и увеличават съпротивлението, защото, за да се избегне това бедрата трябва да преместят в крайна ниска позиция при всеки удар дори с малко помощ от гърба, а върховете на ходилата трябва да бъдат фиксирани в крайно ниско положение. Главата се държи над водата за да служи за противотежест.

Стартиране

Гърбът е единственият стил, при който се стартира то водата. Плувецът е с лице към стената и се държи за част от стартовото блокче или стената с ръце. В идеалния случай има дръжки на блокчето за тази цел. Краката се разполага на стената на широчината на раменете, като петите са леко отделени от стената. В момента преди старта, плувецът прибира главата си близо до стартовото блокче, като държи колената си свити под ъгъл 90 градуса. Някои плувци предпочитат да държат единия си крак малко по-ниско от другия по време на старта, в крачка вертикално; но е допустимо и когато и двата крака са на еднаква височина.

За отскачането, плувецът пуска блокчето и завърта ръцете си нагоре и напред. В същото време отмята глава назад. Само с минимално забавяне, плувецът се избутва от стената с крака. В идеалния случай, гърбът на плувеца е извит като дъга по време на въздушната фаза така че само стъпалата и главата да докосват водата, докато останалата част от тялото е над водната повърхност. Това намалява съпротивлението и позволява на плувеца да стартира по-бързо.

След старта, плувецът е изцяло под вода. Поради повишеното съпротивление на повърхността, скоростта под вода за опитните плувци може да е по-висока от тази на повърхността. Следователно, повечето плувци при състезание на Гръб остават под водата до границата наложена от ФИНА - 15 метра след старта и след всяко обръщане. Повечето плувци плуват с удари делфин под водата, тъй като това дава повече сила на движението напред отколкото с обикновено ритане. Подводната част включва и рискът от попадане на вода в носа, което носи неприятно усещане. Повечето плувци издишат леко през носа, за да попречат на водата да навлезе вътре. Също така може да се използва щипка за нос. Някои плувци могат да запушват ноздрите си с горната си устна.

Плувецът трябва да се появи на повърхността преди 15 метра. Плувецът започва да плува с едната си ръка следвана от другата с половин цикъл забавяне.  Плувецът продължава в обичайния плувен стил, като лежи на гръб през цялото време с изключение на обръщанията. Една част от плувеца трябва да е на повърхността по всяко време.

Обръщане и финал

Приближаването на стената крие проблема, че плувеца не вижда накъде отива. Повечето състезатели знаят колко загребвания са им необходими за една дължина, или поне колко загребвания след сигналните флагчета или промяната на цвета на коридорните въжета. Обръщането на главата също е възможно, но забавя плувеца. Кого приближава стената, на плувеца е разрешено да се обърне на гърди и да направи една фаза дърпане / бутане с едната си ръка. След това плувецът прави половин кълбо напред, като поставя краката си на стената. През това време ръцете са в предно положение и плувецът се оттласква от стената. Подобно на стартирането, плувецът може да остане под водата до 15 метра, като повечето плувци използват делфинови удари за скорост.

При финала, плувецът трябва да докосне стената докато лежи по гръб на по-малко от 90 градуса от хоризонтално положение.

Състезания

Има три общи разстояния, които се плуват при състезателен гръб, и при голям (50 метра) и при малък (25 метра) басейн. В Съединените щати също се плува в 25 ярдов (22.86 метра) басейн. Разбира се плуват се и други дистанции при определени случаи.

· 50 м Гръб
· 100 м Гръб
· 200 м Гръб

Гърбът е също част от Съчетаното плуване при следните разстояния:

· 100 м Съчетано (само в малък басейн 25 м)
· 200 м Съчетано
· 400 м Съчетано
· 4 х 100 м Смесена щафета

Това са официалните правила на ФИНА. Те се прилагат по време на официални състезания по плуване.

Преди стартовия сигнал, плувците ще се наредят във водата с лице към стартиращия край и с двете ръце хванати за стартовите дръжки.

При сигнала за старт и след обръщанията плувецът ще се отблъсква и ще плува по гръб през цялото състезание, с изключение когато се изпълнява обръщане както е определено в SW 6.4. Нормалната позиция на гърба може да включва въртеливо движение на тялото до, но без да включва 90 градуса от хоризонталата. За позицията на главата няма ограничения.

Някоя част от тялото на плувеца трябва да бъде на повърхността на водата през цялото състезание. Позволено е плувецът да бъде изцяло потопен под водата по време на обръщането, при финала и за разстояние не повече от 15 метра след старта и всяко обръщане. До тази точка главата трябва да се е показала на повърхността.

По време на обръщането, рамената могат да се завъртят около вертикала на гърдите, след което продължително дърпане с едната ръка или продължително едновременно дърпане с двете ръце може да се използва за да се започне обръщането. Веднъж щом тялото е напуснало позицията по гръб, всяко ритане или дърпане с ръце трябва да бъде част от продължителното действие по обръщането. Плувецът трябва да се е обърнал по гръб при напускането на стената. При изпълняване на обръщането, плувецът трябва да докосне стената с някоя част от тялото си.

При финал на състезанието, плувецът трябва да докосне стената докато е още по гръб. Тялото може да бъде потопено при докосването.

Източник: WIKIPEDIA

Видеоклипове

БФПС

Българска федерация по плувни спортове

БЧК

Български червен кръст

Реклама

Вашата реклама

Theme by Danetsoft and Danang Probo Sayekti inspired by Maksimer