slideshow 1 slideshow 2 slideshow 3 slideshow 4 slideshow 5 slideshow 6 slideshow 7 slideshow 8 slideshow 9 slideshow 10

Кроул

Кроул / Свободен стил

Кроулът, също така известен като Австралийски кроул, обикновено се смята за най-бързият усъвършенстван плувен стил. Това е единият от двата стила, при които се извършва завъртане около вертикалната ос на тялото като другият е гърбът. За разлика от гърба, бътерфлая и бруста, кроулът не се контролира от ФИНА (Международната федерация по плуване), а се плува всеобщо при състезания по свободен стил.

 

Скорост и ергономия

История

Техника

Движение на ръцете

Движение на краката

Дишане

Движение на тялото

Стартиране

Обръщане и финал

Състезания

Видеоклипове

Скорост и ергономия

Максималната скорост при плуване постигана при кроула е около 2,17 м/с (7,81 км/ч, 4,85 мили в час). (Ако в измерването се включат по-бързият старт и обръщания, средната скорост може да е по-висока.) Докато при бътерфлая (делфина) имаме по-висока пикова скорост поради дърпането / бутането (загребването) с двете ръце едновременно, средната скорост при делфина е 1,98 м/с (7,13 км/ч, 4,43 мили в час).

Плувната позиция на гърди позволява добра гъвкавост на ръцете във водата в сравнение със стила гръб, където ръцете не могат да се движат лесно по дължина на гръбначния стълб. Пренасянето над водата намалява съпротивлението в сравнение с подводното пренасяне при бруста. Загребването с редуващи се ръце също позволява завъртане на тялото за по-лесно пренасяне в сравнение например с бътерфлая. И в заключение, загребването с редуващи се ръце позволява да се поддържа относително постоянна скорост през целия цикъл. Колената трябва да са изправени, леко свити, но изправени.

История

Кроулът се използва от древни времена. В западния свят, кроулът е видян за първи път по време на състезание през 1844 година в Лондон, където е бил плуван от Южноамерикански индианци, които лесно победили британските брусисти. Обаче, английските джентълмени сметнали този стил, със своето значително плискане, за примитивен и „небритански”; британците продължили да плуват единствено бруст по време на състезания.

Някъде между 1870 и 1890 година, Джон Артър Тръджън научил кроула от индианците по време на пътуване до Южна Америка. (Точната дата се оспорва, но най-често се споменава 1873 година.) Обаче, Тръджън по погрешка използва (във Великобритания) по-разпространеното брустово (ножично) ритане вместо кроуловото ритане използвано от индианците. Този хибриден стил бил наречен Тръджън. Заради скоростта си, стилът бързо станал популярен.

Стилът Тръджън е бил подобрен от родения в Австралия син на треньор по плуване, „Професор” Ричард (Фред, Фредерик) Кавъл, шампионът по плуване Ричмънд (Дик) Кавъл (1884 - 1938). Докато той и брат му „Тамс” усъвършенствали стила самостоятелно, те били по-късно вдъхновени от Алик Уикъм, млад жител на Соломоновите острови пребиваващ в Сидни, който плувал вариант на кроула популярен в родното му място лагуна Ровиана. Този изменен стил Тръджън станал известен като Австралийски кроул. През 1950 година, името му било съкратено на кроул, технически известен като преден кроул (front crawl). С малки изменения, този стил е кроулът, който се плува днес. Кроулът може бе е най-добрият стил от всички в плуването.

Техника

Изходната позиция при кроула е на гърди, като двете ръце са изпънати напред, а краката са изпънати назад.

Движение на ръцете

Движението на ръцете е следното: докато едната ръка дърпа / бута, другата се възстановява. Загребването с ръцете осигурява по-голямата част от движението напред. Движението може да се раздели на три части: дърпане, бутане и пренасяне.

От изходно положение, ръката потъва леко надолу и дланта се завърта на 45 градуса с палеца към дъното. Това се нарича хващане на водата и е подготовка за дърпането. Дърпащото движение се извършва в полукръг с лакти разположени по-високо от дланите, а дланите сочат към центъра на тялото и надолу. Полукръгът свършва пред гърдите в началото на гръдния кош.

При бутането се избутва с длан назад във водата отначало под тялото, и отстрани на тялото към края на бутането.

Понякога след започването на пренасянето на едната ръка, другата ръка започва своето дърпане. При пренасянето лакътят се движи в полукръг във вертикална равнина по посока на плуването. Предмишницата и дланта са напълно отпуснати и висят надолу от лакътя близо до водната повърхност и близо до тялото на плувеца. Началото на пренасянето наподобява изваждането на ръката от заден джоб на панталон с кутрето нагоре. По-нататък във фазата на пренасянето, движението на ръката се сравнява със закопчаването на цип разположен по центъра на неопренов костюм. Възстановяващата се ръка се движи напред, като пръстите се влачат отдолу точно над повърхността на водата. По средата на пренасянето, едното рамо е завъртяно във въздуха, докато другото отскача назад, за да избегне съпротивлението, което се дължи на голямата фронтална площ, която точно по това време не е покрита от ръката. За да завъртят рамото, някои плувци завъртат само своето тяло, докато други се извъртат нацяло заедно в краката.

Начинаещите плувци често допускат грешката да не отпускат ръцете си по време на пренасянето, както и да движат дланите си твърде високо и твърде далече от тялото, а в някои случаи дори и по-високо от лактите. При тези случаи съпротивлението и съпътстващото мускулно натоварване се увеличава за сметка на скоростта. Начинаещите често забравят да използват раменете си, за да вкарат ръката колкото се може по-напред. Някои казват, че ръката трябва да влезе във водата първо с палеца, за да се намали съпротивлението поради евентуално завиране, други твърдят, че средният пръст е първи като дланта е извита надолу, което дава тласък още от началото. В началото на дърпането, ръката действа като крило и се движи по-бавно от скоростта на плувеца, като в края тя действа като гребло и се движи по-бързо от скоростта на плувеца.

Вариант на кроула при плуване за развлечение включва движението само на едната ръка, докато другата си почива и е опъната отпред. Това се нарича плуване „със застигане” и изисква по-малко сила при плуването. Това е, защото потопената дължина на тялото е по-голяма и по-обтекаема. Този стил е по-бавен от нормалния кроул и рядко се използва при състезания: обаче, често се използва при тренировки дори от професионални плувци, тъй като увеличава усещането на тялото за обтекаемост във водата. Техниката Цялостно потапяне (Total Immersion) е подобна.

Движение на краката

Движението на краката при кроула се нарича кроулово ритане. Краката се редуват, като единият крак рита надолу, а другият се движи нагоре. Макар че краката допринасят много малко за цялостната скорост, те са важни за стабилизиране на позицията на тялото. Липсата на баланс е очевидна когато се използва пулбуй за да се неутрализира движението на краката.

В изходно положение, крака се свиват много леко в колената и след това се рита с подбедрицата и ходилото надолу подобно на ритане на футбола топка. Краката могат да бъдат извити леко навътре. След ритането изпънатият крак се придвижва обратно нагоре. Честа грешка при начинаещите плувци е прекомерното сгъване на краката или твърде многото ритане извън водата.

В идеалния случай се правят по 6 удара за един цикъл, макар че е възможно да се използват 8 удара, 4 удара и дори 2 удара. Франциска ван Алмсик, например, плува много успешно с четири удара за един цикъл. Когато едната ръка бута надолу, противоположният крак трябва също да ритне надолу, за да фиксира ориентацията на тялото, тъй като това става веднага след завъртането на тялото. Като вариант, кроулът може също да се плува с делфинов удар, макар че това намалява стабилността на позицията за плуване. Брустово ритане с кроулово загребване (стилът Тръджън) е неудобно, тъй като за дишане при кроула е необходимо завъртане, а брустовото ритане пречи на това завъртане.

Дишане

Обикновено лицето е във водата по време на кроула като очите са насочени към по-дълбоката част на стената в басейна (гледат надолу и напред), като линията на водата е между линията на веждите и линията на косата. И все пак, днес, много специалисти спорят за това дали главата също трябва да е под водата. Въздух се поема през устата чрез завъртане на главата към страната на пренасяната  ръка в началото на пренасянето, като се вдишва в триъгълника образуван от раменната кост, предмишницата и водната линия. Движението на плувеца напред предизвиква образуването на V-образна вълна с вдлъбнатина във водната повърхност близо до ушите. След завъртането на главата, може да се поеме въздух в тази вдлъбнатина, без да е необходимо да се изважда устата над нормалната водна повърхност. Тънкият слой вода, който се спуска по главата може да се издуха точно преди вдишването. Главата се завърта обратно в края на пренасянето и е насочена отново надолу и напред, когато възстановената ръка влиза във водата. Плувецът издишва през устата и носът до следващото вдишване. Издишването през носа може да помогне да се предотврати навлизането на вода в ноздрите. Плувци с алергии, които са изострени, не трябва да очакват, че издишването през носа напълно ще премахне интраназалното дразнение.

Стандартното плуване изисква едно вдишване на всяко трето загребване, т. е. на всеки цикъл и половина, като се редуват страните на вдишване. Вместо това някои плувци си поемат въздух на всеки цикъл, т. е. На всяко второ пренасяне на ръцете, като така се диша винаги на една и съща страна. Повечето състезатели вдишват през загребване, или веднъж на цикъл, на предпочитаната страна. Все пак, някои плувци могат да вдишват безпроблемно и на двете страни. Джанет Еванс може да диша така. Спринтьорите често вдишват предварително определен брой пъти за цялото състезание. Елитните спринтьори вдишват веднъж при състезание на 50 метра / ярда. При състезания от 100 ярда, спринтьорите често вдишват на всяко четвърто загребване, т. е. веднъж на всеки два цикъла, или започват с вдишване на всяко четвърто загребване и финишират с вдишване на всяко второ загребване. При Водна топка, главата често се държи изцяло над водата за по-добра видимост и лесно вдишване, за сметка на по-вертикална позиция на тялото и по-високо съпротивление.

Движение на тялото

Тялото се върти около своята вертикална ос при всяко загребване така, че рамото на възстановяващата се ръка е по-високо от рамото на загребващата ръка. Това прави пренасянето много по-лесно и намалява необходимостта да се завърта главата при вдишване. Когато едното рамо е извън водата то намалява съпротивлението; когато другото рамо потъва то помага на ръката да хване водата; когато едното рамо се издига то помага на ръката в края на бутането да излезе от водата.

Движението от една страна на друга се свежда до минимум; една от основните функции на ритането с краката е да поддържа линията на тялото.

Стартиране

При стартиране се използва обикновения старт при плуването. След влизането във водата следва кратка фаза на плъзгане, след което идва подводно кроулово ритане или делфиново ритане. След максимум 15 метра, плувецът трябва да излезе на повърхността.

Обръщане и финал

Кроулистът използва салтово обръщане, за да обърне посоката за минимално време. Плувецът плува близо до стената колкото е възможно по-бързо. В положение за плуване с едната ръка напред и другата назад, плувецът не възстановява ръката, а по-скоро използва загребването на другата ръка, за да започне салтото с колена близо до тялото. В края на салтото ходилата са на стената и плувецът е по гръб с ръце над главата. Тогава плувецът се оттласква от стената като същевременно се обръща настрани, за да застане накрая на гърди. След кратка фаза на плъзгане, плувецът започва или с кроулово ритане или с делфинови удари преди да излезе на повърхността, но не повече от 15 метра от стената.

Има и друг вариант на салтото, при който с изпъната лява ръка напред и дясна назад се поема въздух. След това тялото тръгва с главата напред и надолу. Дясната ръка извършва въртеливо движение на  ляво (все едно се коси с нея) и се изнася тялото с краката камшично към стената, като плувецът се стреми лицето му почти винаги да гледа към дъното. Това салто може да се изпълни и със смяна на ръцете като дясната е напред и лявата назад.

Вариант на обръщането е да се направи салтото по-рано с изпънати крака, като краката се запращат към стената и има плъзгане към стената. Това крие малък риск от нараняване, защото краката могат да ударят друг плувец или стената.

При финала, плувецът трябва да докосне стената с коя да е част от тялото, обикновено ръката. Повечето плувци спринтират до финала, когато е възможно, което обикновено намалява честотата на вдишванията им.

Състезания

Тъй като кроулът не се регулира от ФИНА, той се плува при състезания по свободен стил както при голям (50 метра) така и при малък (25 метра) басейн. Разбира се плуват се и други дистанции при определени случаи. Например, при Националната колежанска спортна асоциация състезанията се плуват в 25 ярдов (22.86 метра) басейн.

· 50 м Свободен стил
· 100 м Свободен стил
· 200 м Свободен стил
· 400 м Свободен стил
· 800 м Свободен стил (жени)
· 1500 м Свободен стил (мъже)
· 4 х 100 м Свободен стил
· 4 х 200 м Свободен стил
· 10 км маратонско плуване

Свободен стил е също част от Съчетаното плуване при следните разстояния

· 100 м Съчетано (само в малък басейн 25 м)
· 200 м Съчетано
· 400 м Съчетано
· 4 х 100 м Смесена щафета
· 4 х 200 м Смесена щафета

Източник: WIKIPEDIA

Видеоклипове

БФПС

Българска федерация по плувни спортове

БЧК

Български червен кръст

Реклама

Вашата реклама

Theme by Danetsoft and Danang Probo Sayekti inspired by Maksimer